Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Нишката на паяжината е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Стоманата е известна като един от най-здравите материали. Паяковата нишка е 5 пъти по-здрава от стоманата и не е плод на човешките ръце, тя се отделя от едно насекомо. Произвежда я всеки паяк, който можем да видим почти на всякъде.
Друга забележителна особеност на тази нишка е, че е изключително лека. Ние можем да демонстрираме това с един пример. Тази достатъчно дълга, че да може да обвие света нишка, тежи само 320 грама. Освен това паяковата нишка може да се разтегне дотолкова, че да достигне четири пъти собствената си дължина. Много е трудно намирането на материал, който е едновременно здрав и еластичен. Например стоманените кабели са един от най-здравите материали, но тъй като не са еластични като каучука, те бавно се деформират. Каучуковите кабели от своя страна пък, въпреки че не се деформират, не са достатъчно здрави, за да повдигнат тежки товари.
Паяците изготвят различни нишки в тялото в зависимост от целите. Нишките освен, че притежават различни качества от гледна точка на здравина и еластичност, имат различна дебелина и ниво на лепливост.
Например, въпреки че нишката за придържане, която играе толкова голяма роля в живота на паяка, не е лепкава, тя е здрава и еластична. Може да издържи  два или три паяка. Благодарение на тази нишка паякът пренасяйки жертвата, която е уловил, може да се придвижва надолу и нагоре.

Става въпрос за капанът на паяка, с който той улавя жертвите си.
Паяжината е изработена от издръжливи на тежест нишки и спирални  оловни такива разположени върху тях, които са лепливи, както и нишки, които свързват всичките останали заедно. Спиралните лепливи нишки не са напълно слепени към основните.
По този начин колкото повече уловеното в паяжината насекомо се опитва да се освободи, толкова повече се залепва за тях. След като оловните нишки се слепят върху цялото насекомо, те постепенно губят своята еластичност и стават по-твърди и сгъстени. Така насекомото не може да се измъкне.
То остава неподвижно и се втвърдява като камък. Уловената от нишки жертва няма никакъв друг избор освен да чака паяка да дойде и да нанесе последният си удар.
Паяците изтъкават паяжината си според големината на съществата, които искат да ловят. Ъгълът на паяжините също се променя в зависимост от вида на движенията на жертвата, която плануват да ловят с нея. Предварително се определя дали е летяща, вървяща или лазеща Тези две условия увеличават възможността за реален улов.

Всички го ругаеха. Малко ли са хората, които трябва да се ругаят. Но в този случай, всички се събраха на площада, за да му се карат.
– Погледни се, – възмущава се майка му, – ти си безпомощен. Моля те да измиеш съдовете, а ти не умееш. Карам те да пометеш кухнята, ти не знаеш как. Панталоните си не можеш да огладиш. копче да зашиеш. А как си оправяш леглото само…! Как подреждаш нещата си, страшно, пълен хаос
– Нищо не е това…, – прекъсна я учителя по трудово обучение. – Вчера гледах къщичката за птици, които е направил. Това е непостижимо. Нима може толкова неумело да се работи с дърво ….., а как само е забил пироните….
– А да се наведе, – продължава атаката учителят по физическо възпитание , – и 10 пъти не може. Жалко ми е да го гледам. А когато трябваше да пробяга 100 метра, два класа се разплака от смях. Нищо не може.
– Престанете да говорите глупости! – сърдито изсумтя учителят по математика. – Гимнастики, къщички за птички… Той не може да решава елементарни уравнения с едно неизвестно, не говоря за две и повече неизвестни.
– А спрежението на глаголите по английски език….Изчисляването на хромозомите…..Един прост експеримент с водород не може да направи….
Оплакванията напираха като лавина, кои може да прекъсне преподавателите.
– Той даже ръка на дамите, когато слизат от автобуса не може да подаде, – обадиха се момичетата
– Да пуши не може, да танцува не умее, никога не е хващал китара, – прибавиха и момчетата.
– Дърва ми насечи! Вода ми донеси! Оправи оградата! – вика след него баба му.
– Неумейко! Ти ни позориш! Нима нищо не умееш?
– Почакайте, – баща му успя да спре напиращите, – сега ще поговоря с него. Погледни ме! В очите ме гледай! Какво умееш да правиш? Чуваш ли ме, отговаряй! Можеш ли да правиш нещо?
– Мога, – прошепна той.
– Какво можеш? Говори! Нека всички да чуят“
– Мога да летя, – през сълзи каза той.
И изненадващо за всички излетя над площада, направи два кръга и надпреварвайки се със птиците полетя към дома.
– И да лети не може, както трябва, – проследявайки го с поглед, промърмори техничката Пепа. –  На една страна се накланя, когато завива….

Ние всички имаме нашите собствени нужди, които се нуждаят от удовлетворение. Част от тях ние изразяваме явно, а други не желаем да изкажем на глас, но въпреки всичко те не престават да бъдат значими за нас. Едно от тези изисквания е необходимостта да се чувстваме важни.
Независимо от пола, възрастта и професиите всяко едно лице има нужди да бъдат оценено и то високо. Човек иска да чувства, че неговите действия и постъпки в някаква степен, влияят на хода на някои събития. Но както обикновено, потребността да се чувстваме важни остава неудовлетворена.. Често хората се чувстват незначителни вплетени в огромна система, за която нищо не допринасят.
Навярно сте чували фрази като: „Аз съм малък човек“, „Какво мога да направя?“…. Зад всяко едно такова изказване се скрива желанието на човек да се почувствува значим и да прави макар и нещо съвсем малко, което се явява важно, дори за една малка група. Не подценявайте тази нужда.
Когато на човек му дадат възможност да се почувства особен и значим, той се старае да се покаже в най-добрата си светлина.
Хората разцъфтяват в атмосфера на одобрение и признание и тогава у тях могат да се открият такива способности и таланти, за наличието, на които те сами не са подозирали.
Спомнете си макар и един случай в живота си, когато са ви дали възможност да се почувствате значим и особен. Как ви повлия това? Навярно сте се изпълнили с топли чувства към човека, който ви е дал възможност да се почувствате важен.
Възхищавайте се от хората, признавайте достойнствата и талантите им, високо оценявайте способностите им и ще видите каква радост ще усетите у тях.
В дейстителност не е толкова трудно да видиш във всеки човек доброто и да му помогнеш да се почувствува значим и полезен.