Лицето, което всевишния е дал на човека, по размер е равно на разстоянието между разтворените пръсти. То съдържа няколко извора на вода, които не се смесват.
Водата от очите е солена, от ушите мръсна, от носа мирише лошо, а от устата е сладка. Защо водата от очите е солена? Защото, когато непрестано ридае за мъртвите, човек ослепява, но понеже сълзите са солени и кара очите да смърдят, той спира да плаче.
Защо водата от ушите е мръсна? Защото, когато чуе лоша новина, долови ли я с очите си, тя ще обгърне сърцето му и той ще умре, но понеже водата е мръсна, новината влиза през едното ухо и излиза през другото.
Защо водата от носа мирише лошо? Защото, когато вдишваш лош аромат, ако не мирише лошо и не го пазеше водата в носа, той би умрял на място.
А защо водата от устата е сладка? Случи ли се човек да хапне нещо противно и го изплюе, ако слюнката му не бъде сладка, душата му никога не би се върнала при него.

За това, кога човешкия ембрион получава душата си в дар, разговаряли един равин, един ректор на духовно училище и римлянина Антоний. Антоний попитал:
– Кога душата се вгражда в човешкото същество, в мига на зачатието или по време на формиране на ембриона?
– Вероятно по време на формирането? – казал равинът.
Тогава другият отговорил:
– Възможно ли е къс месо да остане не осолено и да не се развали? Това  със сигурност трябва да става в мига на зачатието.

Един благочестив човек се молел край пътя. Минал от там благородник и го поздравил, но той не отвърнал. Благородникът го изчакал да свърши молитвата си и му казал:
– Защо не отвърна на поздрава ми?Ако бях отсякъл с меч главата ти, кой ще ми държи сметка за кръвта ти?
Човекът отвърнал:
– Ако стоиш пред царя на човеците  и твой приятел те поздрави, би ли му отвърнал?
– Не! – казал благородникът.
– А ако му беше отвърнал, какво щяха да ти сторят?
– Щяха да отсекат главата ми с меч.
Благочестивият мъж казал:
– Защо не пренесем спора от малкото към голямото? Ако стоиш пред царя на човеците, който днес е тук, а утре в гроба и постъпваш така, тогава аз как трябва да постъпя, когато стоя пред Царя на царете, Всевишния?!

В края на последния ден от празника Шатри всички гледали дима над жертвеника. Ако се отклонявал на север, бедните ликували, а собствениците на земята тъгували, защото дъждовете щели да бъдат обилни и плодовете щели да изгният. За това собствениците трябвало да ги продадат много бързо и много по-евтино.
Ако се отклонявал на север бедните тъгували, а собствениците на земите ликували, защото дъждовете щели да бъдат оскъдни и плодовете щели да се запазят под-дълго.
Ако се отклонял на изток, всички били щастливи, защото дъждовете щели да бъдат добри, а реколтата богата.
Ако димът се отклонял на запад, всички тъгували. Този вятър носел суша.

Тази котка не само заема мястото на кмета, но е на него 15 години. Вярно е, че не управлява град, а село с население от едва 900 души. Въпреки това, 15 години са впечатляващ мандат, дори и за човек. Очевидно Стъбс доста добре се справя с работата си.
Тя е взела кметското кресло, когато един ден, по време на изборите, никой от кандидатите не се харесал на местните жители.
На шега някой предложил кандидатурата на котката и селяните единодушно гласува за нея. По-късно, те решили, че котка кмет е една добра примамка за туристите, така Стъбс все още редовно я преизбират.
По-голямата част от времето кметът спи, навърта се в дворовете на своите избиратели и играе с други котки, които нямат политическо влияние.