Всичко се дължи на традицията. Едно вино става наистина добро едва когато пусне корени в историята на хората. Ако дядо ти е вдигал с него наздравици, когато се е родил баща ти, ако с него се е вдъхновявал Джото, докато е изписвал църквата в Скравена, ако преди три хиляди години е било донесено като жертвен дар от едно момиче….

Три хиляди години са много време.

Разбери, с това не искам да кажа, че сортовете лози трябва да са стари, имам предвид самото вино, неговата индивидуалност, която е пуснала корени в нас.

Хората и виното, са имали време да се опознаят, да свикнат едни с други. Това е стара дружба, която се предава по наследство, от страна на хората, и на виното също и от страна на винаря, и на пияча .

Това е прастара дружба. Ти не знаеш, но виното тук е правило големи услуги на града. Когато бил завладян от Венеция за първия път през 1202 г……

Венеция била тогава мярката за всичко и през тази година дожът на Венеция пристигнал в Триест с внушителната си армия. Той водел множество тежковъоръжени кръстоносци. Не знам дали триестците наистина са се зарадвали на гостите, но за всеки случай забили камбаните на църквите. Една делегация от духовници със запалени свещи и най-тържествените си одежди поздравила дожа от името на града.

Дожът се казвал Дандоло, изискано име. Хората разказват, че бил с впечатляваща осанка, висок мъж с буйни бели коси. Вървял напето, но трябвало някой да го води, стъпка по стъпка, тъй като бил сляп като къртица. И така той стоял там пред тежковъоръжените рицари, венецианските патриции и велможи, загърнат в най-фин плащ. И очаквал пълното покоряване на Триест. Опасна ситуация.

Епископът на Триест оповестил:

–  Гражданите на Триест се предават.

Дожът не реагирал. Епископът се заклел във вярност. Дожът не трепнал.

– Триест поема задължението, – продължил нататък епископът, – да бъде в услуга на венецианците подобно на другите градове на Истрия и обещава да се бори с пиратите на Ровиньо.

По онова време те са били истинска напаст за търговията на Венеция. Дожът Дандоло не помръднал и останал като камък. Какво можели да предложат още триестците? Епископът извисил глас:

– Всяка година петдесет бъчви с най-доброто вино ще има за двореца на дожа.

Всички очи се насочили към дожа.  В този миг,  през строгото му лице пробягнала усмивка и той дал знак, че договорът може да бъде запечатан върху хартия.

Разбираш ли! Като пиеш това вино, във вкуса му се усеща, че то може да извоюва усмивката на най-големия от всички дожове.

Днес техникът беше тук, за да оправи екрана, така се нарича тук прозорецът. Като постои няколко седмици в болницата, на човек му се иска да смени програмите, не че има голям избор, но степният пейзаж ми бе дошъл до гуша, а планините безумно ме отегчаваха.

Помолих го да сложи гора. Мисля, че тези изкуствени прозорци не са лоши.

Истинската гледка отвън е всичко друго, но не и ободрителна…. Горкият санитар е с оперирано чувство за хумор.

Оттатък се виждат краят на паркинга и някакъв навес. Подържаните градинки се намират от страната на другото крило. Не зная, но дори гледката да беше по-хубава, пак не можеше да се мери с екрана.

Знаете ли как се симулира едно денонощие на тези екрани?

Картината, която се вижда, се изменя. Започва с утринната светлина, която се усилва по обяд, а вечерта намалява силата си. През нощта блестят точиците симулиращи звездите. И всичко това е в размер, два на три метра.

Там отзад има светлинен източник, над който един електронен дигитален часовник за 24 часа произвежда 650 нюанса в светлината. Сега се разработвали движещи се изображения, дървета, които се огъват от вятъра, вълни, които се разбиват в скала, облаци, които пълзят по небето.

Можело да се ангажират метеоролози, които да подготвят нещата реалистично, с купести облаци, порой, далечни светкавици и така нататък. Това ми изглеждаше страхотно. Но докато стане тая работа, сигурно ще минат доста годинки.

Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.

Съществуват немалко хора с външно порядъчно поведение и реноме на добри граждани. Те са готови в даден случай дори да ви прочетат една назидателна лекция. Не са предатели, защото не им се е случило да попаднат под натиска на едно изкушение или една заплаха.
Но това, че подобни хора не са извършили и навярно никога няма да извършат голямото предателство, не ги издига високо в моите очи. Подтиквани от егоизма си, те всекидневно вършат по някое малко предателство спрямо околните и дори спрямо близките си, стават подли, злепоставят, клеветят, раболепничат, за да бъдат самите те възможно по-добре.

Не изпитвам никакво съчувствие към тия ….Те притежават парите. Жалкото е, че заради тяхното невежество и безучастие младите таланти мизерствуват.
У нас винаги е било така и винаги ще бъде така, додето нещата не се променят основно.
Нашите статистики обичат да броят колко творци на изкуството са свършили в лудницата. И дори не се сещат, че нито един от тях не се е родил луд, че те всички са полудели сред тормоза на мизерията, на изолацията, на всеобщото отхвърляне…