Велолодката може да се използва като велосипед и лодка.
Целият корпус на това интересно изобретение е направено от фибростъкло. Оборудвано е с верига от неръждаема стомана и всичко това е захванато за алуминиева рамка. Използваните материали допринасят за малкото тегло, само 27 кг.
Тази лодка с педали има две колелета отстрани и едно отзад. Доброто смазване във всяка област с висока степен на триене обезпечава дълготрайността на велолодката.
Металната конструкция лесно се вдига, ако потребителят иска да се движи само по суша.
Триколка е оборудвана с две единични предни дискови спирачки и олекотени алуминиеви джанти. Рамката е прахово боядисана и има голям избор от цветове.
Също така комплекта включва две леки гребла, така че да можете да се насладите на разходка в езерото. В допълнение, лодка има две водонепроницаеми отделения за съхранение на дребни предмети.
За съжаление идеята за велолодка за сега е представена само от два прототипа, който все още се тестват. В близко бъдеще се очаква да се приемат предварителни заявки след обявяване на определена цена.

Локоротондо се намира на 410 метра над морското равнище на хълмисто планинско възвишение, наречено Murgia, от латински «MUREX» – стена, заострена скала. Именно „Мурджи Трули“ е известна като долината на Итрии. Локоротондо е географски център на тази уникална долина.
Градът е записан в книгата на рекордите на Гинес, заради петте гласни „о“ в името си. Това е град на балконите. Всички балкони си имат номера.
Население е 14 108 души, гъстотата на населението е 300 душина на Км ². Обхваща площ от 47 км ².
Градът е известен със своите вина и кръгъл исторически център,  от където градът е получил името си, което означава „кръгло мястото.“

Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.

Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, –  възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
–  Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..

Дъщерята на един богат търговец обикнала беден момък. Бащата не искал и да чуе за такъв младоженец. За да спаси семейството си от позор, повикал на помощ магьосник. Дъщерята узнала за това и решила да избяга от дома си.
Била тъмна и дъждовна нощ. Девойката побързала за срещата със своя любим на брега на реката.. В същия час излязъл от дома си и магьосникът. Но момъкът го забелязал. За да отклони опасността от любимата си, храбрия юноша скочил във реката.
Магьосникът изчакал, докато младежа преплува реката, след което направил магия. Светнала мълния. Ударил гръм и юношата се превърнал в дъб. Всичко това се случило пред очите на момичето, което заради дъжда закъсняло за срещата. Момичето останало да седи на брега.
Тънкият й стан станал ствол на офика, а ръцете й  превърнали се  в клони се протегнали към любимия. През пролетта тя надява бяла рокля, а през есента рони във водата червени сълзи. Тъгува, че реката е широка и не може да я премине.
Така стоят на двата бряга двамата влюбени, като самотни дървета разделени от реката.