Международният съюз за хуманизъм и етика IHEU е публикувал отчет, посветен на това, как в света се отнасят към светските хора. Установено е, че в 7 държави атеизма се наказва по закон със смъртно наказание.
Доклада „Свобода на мисълта за 2012 г. е отчет за дискриминацията срещу хуманистите и не религиозните хора. Изложен е на 72 страници и съдържа подробности за крайни случаи на преследване на невярващи хора в света.
Афганистан, Иран, Малдивските острови, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан са седемте страни, в които атеистите получават смъртно наказание.
Повечето от атеистите са в затвора, заради изказвания на личните си възгледи в медиите.
В доклада се разглеждат подробно редица случаи, когато атеисти просто са споделили идеите си в социални мрежи например, като Facebook.
IHEU отбелязва, че през последните години броят на случаите на богохулство, силно нараства.
Повечето от страните разгледани в доклада са в Азия и Африка. Законите им „отричат правото на съществуване на атеисти, нарушава се свободата им за изразяване на мнения, отменя се правото им на гражданство, ограничава се правото им да се женят.“ Докладът посочва също законите, които „възпрепятстват достъпа им до всеобщо образование, както и забрани да влизат в организациите на гражданското общество, които работят за държавата, криминилизират критиката им срещу религиите и екзекутират при оставяне религията на родителите.“
Бангладеш, Египет, Индонезия, Кувейт и Йордания са изброени като страни, където любов или симпатия към атеистичните възгледи напълно се забранява или строго се ограничава от законите.
В други страни като Малайзия, гражданите са принудени да се регистрират като последователи на малък брой от официално признати религии.
Докладът „Свобода на мисълта за 2012 г.“ също разглежда примери от Европа и САЩ, където, според авторите, правата на атеистите също са страдали.

Такъв случай на канибализъм е станал в Индия в една плантация за чай. Това е установено по време на разследването свързано с размирици на работното място.
През декември 2012 стотина индийски работници заобиколили бунгалото, в което е живеел собственика на плантацията и я запалили.
Според полицията пряко в убийството са участвали 15 души, индетифицирани като подстрекатели на бунта.. Всички са задържани.
Разследването е разкрило, че най-малко петима работници са яли плъта на плантатор и съпругата му, изгорени в собствената им къща.
Причината за бунта било желанието на собственика да изгони десет работника от домовете им и арестуването на други трима, които възразили на това.
Каквато и да е причината, властите подчертават, че такова варварство е недопустимо.
В щата Асам се произвежда около 55% от чая в Индия, но живота на работниците в тези плантации е много тежък.

Двегодишното австралийско момче Чарли Паркър е най-младият укротител на змии в света. Той изобщо не се страхува от влечугите и ги гледа право в очите.
Бащата на момчето има в Австралия зоопарк с диви животни. Според бащата синът му има способност да се сприятелява с животните.
– Когато Чарли се роди, аз не се съмнявах, че той ще стане истински рейнджър, – казва бащата на момчето. – Чарли още не можеше да ходи, когато се запозна с най-добрите си приятели змиите.
Момчето започнало да общува с дивите животни още от пелените. На две години е започнал да помага на баща си в зоопарка в австралийския щат Виктория и става най-младият рейнджър в историята на Австралия.
– За наша изненада, Чарли отиде при.10 килограмовата боа Пабло и започна да си играе с нея. – разказва Паркър старши. – Синът ми толкова умело се справя със змиите, алигаторите и гущерите, че изобщо не се съмнявам, че той ще стане истински специалист в тази област. Всеки ден се изненадвам от това, колко бързо намира общ език с животните. Това е истински дар.
– Околните постоянно ни питат, не се ли страхуваме да оставим детето си само с влечугите, – споделя майката на детето. – На което аз отговарям, че не може да се върви против гените на бащата. Моят син е копие на съпруга ми.

В ръката на художник, камъни, тухли, малки буци въглища и речни камъчета са способни да преодоляват гравитацията и се нареждат в невероятни фигури. Някои могат да предположат, че е използвано лепило, но тук няма и милиграм от него. При Майкъл балансиращите елементи буквално се държат без никакво съдействие.
Детското хоби да се разхожда край реката и да събира камъчета е прераснало в мащабен арт-проект Gravity glue, на който  вече няколко години подред Майкъл Греб посвещава цялото си време. Неговата специализация е ленд арт, само камъни и нищо друго освен тях.
Като се разхожда покрай реки, езера и язовири, той винаги намира възможност да изгради от камъни, разположени във водата няколко сложни форми, пред изумените минувачи или хора дошли специално да наблюдават работата му. Малко са тези, които вярват, че няма трик, но Майкъл не използва никакви инструменти за укрепване на каменните конструкции. След като съгради поредната кула пред самите хора, се разсейват съмненията, които отстъпват място на възхищението и насладата.
Художникът обича да работят у дома си в Колорадо. Там той се е превърнал в местна знаменитост. Майкъл Греб  се отнася към гравитацията като към добър приятел, а тя е склонна да му отстъпи като на стар другар, защитавайки изящните фигури от камъни, като не им дава да падат или да се разпилеят на части.
Ленд арт не може да се счита за трайно произведение, въпреки че успява да преодолее гравитацията, скоро ще загуби формата си по въздействието на вятъра, дъжда и снега. Само на фотографии се съхраняват тези невероятни фигури, така че хората да могат да ги видят още веднъж и да им се насладят.

– Ти вярваш ли, че има вълшебстваа? – попитал животът.
– Не, – отговорил човекът продаващ сладки, – във вълшебствата вярват само децата, те са големи фантазьори.
– Ти вярваш ли, че мечтите се сбъдват? – попитал отново животът.
– Не, – казал човекът,- мечтаят само глупаците.
– Ти вярваш ли, че има вечна любов? –  продължил с въпросите си животът.
– Не, – казал продавача, – любовта не съществува. Това е химия, която ни свързва. Действието и свършва след три години и остава само привързаността.
– Вярваш ли, че има доброта? – попитал животът.
– Не, хората са зли и се страхуват да я покажат. Добротата е една лъжа.
– А в какво вярваш тогава? – недоумявал животът.
– Вярвам, че родителите не искат да дават пари на децата си, за да си купят сладки неща. За това не мога да изкарам достатъчно пари и да си живея живота, който аз искам.
– Вярваш ли, че желанията могат да се изпълняват?
– Да, но моите никога не се изпълняват.
– Бедничкият ми, – казал животът, – ти никога няма да видиш вълшебство, няма да срещнеш голямата си любов, мечтите ти няма да се сбъднат, няма да видиш добротата и твоите желания не ще се реализират.
– Но защо? – попитал продавачът.
– Защото преди всичко е нужна вяра, поне малка. Вярата дава възможност. Възможността показва посоката. Посоката открива пътя. А пътят води до  изпълнение на желанията.