Предварителният план на руското командване за войната срещу Турция е разработен от генерал Николай Обручев. Възпитаник на Николевската военна академия, Н. Обручев е типичен представител на по-младото поколение висши офицери, които подкрепят реформите на император Александър ІІ и активно съдействат за модернизирането на руската армия.
Като ръководител на катедрата по статистика към Военната академия той има възможност да се запознае подробно с военното дело в Австро-Унгария, Германия и Турция. Участва в групата, разработила подробна карта на Европейска Турция,  отпечатана през 1876 г., в която са отчетени всички подробни данни на руското разузнаване за състоянието на големите турски крепости на Балканите. През лятото на 1876 г., по поръчение на военния министър, генерал Обручев изготвя 4 записки до императора, в които обосновава основните идеи за една бъдеща война с Турция. Планът отчитал опита от предходните руско-турски войни, реалното съотношение на силите между двете империи и опасността в хода на войната Турция да получи подкрепа от Англия или от Австро-Унгария.
Генерал Обручев предложил войната да се води на два фронта: Кавказки и Дунавски, като основните сили трябвало да се съсредоточат на Балканите. За да се избегнат продължителни и кръвопролитни сражения в района на Североизточна България, където се намирали четирите мощни укрепителни съоръжения на турската отбрана – Силистра, Русе, Шумен и Варна, се предвиждало в началото на бойните действия да се предприеме демонстративно настъпление през Добруджа, което трябвало да заблуди турското командване, че руската армия ще насочи ударите си към Източна България.
През това време основните руски сили трябвало да се придвижат незабелязано на запад от Русе и неочаквано да форсират р. Дунав. След преминаване на българския бряг руската армия можела да настъпи мощно на юг, да завземе Одрин и да заплаши Цариград. Цялата кампания, разчитаща на изненадата и бързото настъпление, можела да завърши за около 3 до 4 месеца.
За съжаление, княз Горчаков, който се колебаел и се опитвал да ограничи военните ангажименти на Русия, коригирал плана на генерал Обручев, ограничавайки зоната на бойните действия само до Стара планина, надявайки се, че след първите си неуспехи. Портата бързо ще склони да преговаря.
В резултат на интриги пък самият генерал Обручев не получил назначение като началник-щаб на Дунавската армия и до края на войната бил само неофициален военен съветник на императора.
Едва през 1881 г. той получил нужното признание и в продължение на цели 16 г. изпълнявал задълженията на началник на генералния щаб на руската армия.

Полковник Пьотър Паренсов е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус през 1860 г. и Военната академия през 1867 г.. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.
Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви мрежа от доверени лица измежду местното население.
Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост. Там получава ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за турските части.
Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е била заблуждаването на турското командване относно мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.
За целта Паренсов използвал българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полковник Брекенбери.
Паренсов знаел, че английският шпионин предава всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения „от първа ръка“ за плановете на руснаците.
Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.
Полкковник Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите си във войната е повишен в чин генерал-майор.
След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.

Военният кореспондент В. Немирович-Данченко разказва как при придвижването на отряда на генерал Скобелев от Одрин към Чаталджа в едно село по пътя групата му била спряна от група мюсюлмански жени, които му поднесли „невиждано хубав букет от свежи цветя, каквито в околностите нямало“. Изненаданият генерал попитал с какво е заслужил този жест, а отговорът бил още по-неочакван:
– От турските жени!
– От какви турски жени? – попитал Скобелев.
– От жените на Казанлък, Стара Загора и Одрин … За това, че честта им не е била опетнена благодарение на вас. Затова, че неприкосновеността на харемите е била запазена от вашите войници!
Кой е генерал Скобелев?
Генерал-майор Михаил Скобелев е един от най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Възпитан в семейство на потомствени военни Първоначално решава да учи математика в Петербургския университет. Заради участието си в студентски вълнения е изключен от университета. Едва тогава се посвещава на военната кариера.
Завършва с отличие Николаевската военна академия  през 1868 г. и участва в множество успешни операции в Средна Азия.
През март 1877 г. е привлечен от главнокомандващия на Дунавската армия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен.  Там си спечелва прозвището „Белия генерал“. Действията му по време на Третата атака на града подчертават военния му талант и разкриват способността му да взима решения точно на време във най-трудните ситуации.
Освен безспорните си качества на военачалник генерал  Скобелев притежавал и умението да печели доверието на своите войници и подчинени, за това бил един от най-обичаните руски генерали.

След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.

Тя гласи: „Живей, за да се забавляваш!“
Не бързайте. Не се притеснявайте! Вие посещавате този свят за кратко време, така че спрете се, за да вдишате от аромата на розите.
Американският психолог Уолтър Харен твърди, че една сбъдната мечта може да лекува рак.
В столицата на Белгия има един любопитен надпис. Окачен е в местните кафенета и барове. Надписът е необичаен: “ 11 заповед: живей, за да се забавляваш!“
Какво е това, хитър търговски ход ли, който кара посетителите да дават повече пари или е някакво важно напомняне, различно от 10-те забрани на Христос?
Преди да отговорите на този въпрос, чуйте един интересен научен факт.
Немски психолози работещи с деца, болни от рак в последен стадий, решили да проведат един необичаен експеримент. Решили да изпълнят най съкровените желания на децата и наблюдавали как това ще се отрази на самочувствието на малките пациенти. В експериментът участвали няколко тежко болни деца, обречени на смърт.
Четиригодишно момченце, живяло на село, пожелало да се вози на трамвай. 11-годишно момче поискало да язди кон. 13-годишно момиче искало да бъде принцеса, да има много слуги, които да й целуват ръка.
Психолозите наели трамвай и два часа разкарвали с него малкото момченце, пожелало си това. За по-голямото момче осигурили чифт коне. Най-трудно било да се изпълни желанието на момичето. Но те намерили начин. Наели стар замък и красиви дрехи подходящи за случая. Облекли придворните и момичето като принцеса. Малката принцеса се разхождала из залите, а слугите и придворните й целували ръка.
Желанията на останалите пациента също били изпълнени.
Резултата от експеримента бил невероятен. При едно от децата ракът изчезнал нацяло, а при останалите спрял да се развива.
Този експеримент потвърждава истината, която са знаели древните лекари. Нашите емоции имат много силно и непосредствено влияние върху нашето самочувствие и здраве. Положителните емоции и добрите мисли доставят не само радост и усещане за щастие, но могат да победят и най-страшната болест.
Ето защо фразата „живейте, за да се забавляваш“, не е шега, а много важна истина.