С помощта на смазването се пускали кораби във водата
Ето защо през Средновековието хелингите, наклонени брегови площадки за изваждане и пускане на корабите във вода, били покривани с отвратително хлъзгава животинска мазнина.
На робите се падала рискованата работа, да избутата подпорите под кораба.
В последният момент робът е трябвало да се махне от пътя на кораба. Ако се подхлъзнел, кораба го смазвал, а ако оживеел дарявали му свободата.

Един древен обелиск лежал две хиляди години, забравен в прахта, от западната страна на катедралата „Свети Петър.
Времената се менели. Папата решил, че камъкът ще изглежда много по-добре пред катедралата. Но как да го вдигнат. Тежал 327 тона.
– Казват, – промърморил старият Максимилиан, – че двама инженери са се отказали да се заемат с тази работа. Смятали, че няма да стане.
– Разбирам защо – отвърнал младия Роберто, вглеждайки се със страхопочитание в грамадния камък, поставен в защитен сандък.
– Е, налага се да пробваме. Трябва някак да си изкараме заплатите, – едва каза Максимилиан с хриптяща кашлица.
Двамата с Роберто били наети с още стотици моряци, да вдигнат обелиска. Те се хванали за въжетата.
Площадът гъмжал от народ. Хиляди хора окуражавали с аплодисменти дърпащите и им махали с кърпички. Един елегантно облечен млад човек се качил на трибуната.
Максимилиан смръщил сбръчканото си лице в недоволна гримаса.
– Това е Фонтана, инженерът , който твърди, че може да се справи с тази работа. Голям фукльо е!
– Римляни, – провикнал се младия мъж, – днес ще издигнем този велик паметник от миналото. Когато чуете тръбата, моряци, опънете въжетата. Спирате да дърпате едва след като чуете камбаната. Много е важно между двата сигнала да се пази пълна тишина. Който проговори ще бъде убит.
Младият човек посочил близките бесилки. В миг се възцарила тишина.
По старият моряк се прекръстил
– Това вече е малко прекалено, – прошепнал той.
Моряците си плюли на ръцете. Пронизващия звук на тръбата отекнал на площада.. Мъжете започнали да опъват. Въжетата скърцали. Лебедките скрибуцали. Скрипците хриптели. Бавно и мъчително големият камък започнал да се издига.
Прозвучала камбаната. Всички си починали за няколко мига. Отново се обадила тръбата. Моряците пак напрегнали мускули. По гърбовете им избила пот. Тогава настъпила катастрофата.
Въжетата заяли. Лицата на моряците се изкривили в агония. Нищо не се движело. Опънатите въжета скърцали и се протривали, а камъкът се олюлявал.
Марко съзрял опасността и извикал:
– Полейте въжетата с вода.
Изведнъж разбрал, че е нарушил тишината и трябва да умре.
– Хванете го! – изкрещял Фонтана с пресекнал от напрежение и разочарование глас. – Арестувайте го! Той наруши тишината.
Силни ръце сграбчили Марко. Пазачите повлекли младият моряк към ешафода, където го чакал пазача. Хората изтръпнали от ужас, но никой не посмял да се обади.
– Съжалявам, – прошепнал Марко, но било прекалено късно.
Палачът затегнал грубо конопеното въже около голия врат на моряка. Възрастен свещеник докоснал ръката му.
– Какво е последното ти желание? – измънкал той.
– Моля ви, отче – отвърнал дрезгаво Марко.
От страх не можел да каже нищо Устата му пресъхнала.
– Моля ви, кажете им да облеят въжетата с вода.
– Не знам дали е възможно, синко.
– Моля ви, направете го.
Вече биели барабаните. Това бил сигнала за началото на екзекуцията.
Свещеникът се затичал към Фонтана. Младият инженер кимнал с глава нетърпеливо. Намерили голяма стомна с вода и облели обтегнатите въжета.
– Хайде, приятелче, да приключваме с тази работа, – казал палача , докато бутал Марко, нагоре по стълбите към смъртта.
Точно тогава проехтяла тръбата и въжетата се опънали.
„Защо хората ликуват?“ – помислил си Марко. – „нима се радват, че умирам?“
Не, въжетата се движели леко. Камъкът се повдигал бавно и постепенно.
До стълбата застанал Фонтана засрамен.
– Освободете го! – казал той.

Може би най-необичайния в света маскарад се провежда ежегодно в белгийския град Остенде  –- „Бал на мъртъв плъх.“
Преди повече от век, в далечната 1898 г.  този празник се е състоял за първи път, организиран от „Братството на мъртви плъхове“, начело с художника Джеймс Енсор.
Балът бил своеобразна почит към веселия парижки живот на Джеймс и неговите приятели. При своите обиколки в столицата на Франция компанията много време прекарвала в едноименото кабаре на площад Пигал.
Завръщайки се в родния Остенде младите хора решили да организират в своя град празник, на който могат безгрижно да се веселят и бъзикат.
Необходимото условие за участие в карнавала бил маскараден костюм. Колкото е по-необикновен, толкова по-добре.
Тази традиция се е съхранила и до сега. Днес се провеждат конкурси за най-естравагантния костюм и най-оригиналната маска. Победителят непременно получава награда.

Двама млади дизайнери са измислили отличен начин, за да улеснят пътуването на чуждестрани туристи, които се оплакват от трудностите при четене имената на улиците на датски език.
В рамките на проекта WTPh?, името на който се разшифрова като What the Phonics?, на улиците на Копенхаген са се появили говорещи табели с имената на улиците.
Близо до названата улицата в най-посещаваните туристически райони са прикрепени слушалки с помощта, на които може да се чуе името с непривични букви, например, като Møntergade или Kvæsthusgade.
Името се произнася бавно, всяка сричка се съпровожда с просветване на лампичка и туристът може сам да произнесе думата правилно, на принципа на караоке.
Скоро подобни табели ще се появят и в историческия център на града. Те ще са прекрасно допълнение към всеки справочник.

Днес ще се фокусираме върху така наречената растителна климатици.
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето от нас прекарва около 20 часа на ден  в закрито помещение. Въздухът в стаята съдържа частици от лепило, боя и строителни материали. Именно стайни растения помагат да се намали концентрацията на вредни вещества и за всеки вид химическото замърсяване има конкретно растение.
Ние прекарваме повече от двадесет часа на ден на закрито. Ако поставим такива растения близо до източника на замърсяване, то ако не може напълно да се отървем от тях, то поне значително ще бъдат неутрализирани.
Азалията абсорбира амоняка, който се намира в средствата за миене и в битовата химия.
Хризантемата абсорбира добре трихлоретилен – вещество, което се съдържа в разтворители и бои. В прясно боядисана стая е добре да се постави токова растение.
Фикусът е всеобщ любимец. Той отлично поглъща формалдехида, който практически се намира почти навсякъде, в изолационите уплътнители, лепила за тапицерии, почти всички съвременни опаковъчни материали, които не се отличават с екологичност.
Филодендронът напълно неутрализира пентахлорфенол, който се съдържа в отпадъците при работа с дървен материал. Но той има още едно важно предимство, с неговите големи и широки листа перфектно овлажнява въздуха в стаята.
Хлорофитумът може да се нарече шампион на абсорберите на вредни вещества. Той добре се справя с въглероден диоксид и формалдехида. Освежава въздуха и го освобождава от алергени.
Бръшляна отлично се преборва с бензола. Той се среша в бои, мастила и перилни препарати. Бръшляна може да поставите в коридора или в кухнята.
Нашите стайни растения не само внасят красота в нашия дом, но изпълват атмосферата в дома с кислород. Те са по-добри от съвременните уреди, като климатици, почистващи препарати и освежители за въздух. Отлично се преборват с химическото замърсяване.