Голяма част от съвременните микрочипове, при достатъчно малък пробив, излизат от строя. За това експерти от Калифорнийския технологичен институт решили да дадат на микросхемите някакво подобие на имунитет, така че те да могат да се възтановяват при поредния пробив.
Учените са се опитвали да решат задачата с помощта на микроскопични сензори, които да следят за температурата на микросхемата, силата на тока, напрежението и мощността. Получената информация отива в микропроцесор, който анализира състоянието на чипа и при необходимост го регулира.
На миниатюрен усилвател, която се превръща в експериментален чип са инсталирани над 100 хиляди микроскопични транзистори, някои от които са резервни. В случай, че някой от транзисторите откаже да работи,  централния процесор  преразпределя задачите на резервните транзистори.
При настоящото проучване учените са изследвали 20 микросхеми. Освен това регенериращата система консумира много по-малко енергия и ефективност й е много по-висока.
Самовъзтановяващите се чипове в бъдеще, могат да се използват за почти всяка електроника – от мобилни телефони до сензори и радари. В идеалния случай, тези чипове ще бъдат защитени от токови удари и прегряване, както и физически щети.

Главната армия на Навуходоносор се съедини с групата обсаждаща Ерусалим., а той самият поведе част от войската през равнината. Ярмут, Соко, Кеила и Гет градовете, които подкрепяха цар Седекия в бунта му, бързо паднаха. След това Навуходоносор изпрати отрядите си към Лахис, укрепление известно с двойната си стена.
За два дена пробиха първият обръч на стената. Вавилонците попаднаха на голям запас от дърва, събрани зад главната стена. Пренесоха дърветата към втората стена и подпалиха портите.
Маслото и смолата, които евреите бяха натрупали върху стената, за да задържат нападателите, се подпалиха и всичко това потече през града като огнена река. Скоро всички къщи горяха. Стените се осветяваха от разярилия се огън. Чуваха се женски писъци и детски плач зад дебелия облак от дим.
Градът изгаряше с жителите си. За него нямаше помощ и спасение от никъде.

В центъра на Лондон са намерили  погребани хор от времето, когато е върлувала „Черната смърт“. Това се случило, когато прокарвали високоскоростна жп линия през града.
Телата били намерени при прокарване на тунел в района Charterhouse Square. До 15 март са изкарани 13 тела. Намерени в близост глинени изделия показват, че телата са били погребани в средата на XIV век.
По-рано археолозите са предполагали, че в покрайнините на Лондон могат да се намерят масови гробове от времето, когато там е върлувала чума. В новооткритата гробница скелети били подредени в стройни редици. Това, според експертите, показва, че телата са били погребани в началото на епидемията, когато броят на смъртните случаи е бил малък. В по-късните етапи трупове са били безразборно изхвърлени в масови гробове.
Образците от пробите на ДНК събрани от скелетите, могат да хвърлят светлина върху развитието и разпространението на щамове от чумата от времето на „Черната смърт“ до ден днешен.
Този гроб не е първият, който са открили археолозите. През април 2011 г. погребани хора са намерени до терминала Ливърпул Стрийт. Там са намерени стотици скелети.
Изграждане на  линията Crossrail на стойност близо 16 милиарда паунда е започнало през 2009 година. До 2018 г. високоскоростна железопътна ще събере 39 станции в Лондон и околностите. В момента изкопни работи са проведени на 40 обекта. Изграждането на линията е най-големият археологически проект в Обединеното кралство.

Когато един народ изглежда набожен, дали изпитва истинска вяра?
За много мои сънародници религията е част от националната им гордост. Те искат на всяка цена да са независими. Мисля, че фанатизма, с който гледат на страната и града си, се е превърнал в религия и така те забравят Бога.
Използват Го като Бог, който трябва да ги пази и да бъде тяхно последно прибежище, но не му признават влиянието, което трябва да има в ежедневният им живот..
Ние разочароваме хората, когато говорим набожни думи, а не живеем според тях.
Вярата на един отскоро познал Твореца е подобна на крехко растение, което трудно може да преживее леденостуден вятър. Когато човек реши веднъж да се довери на Бога, той не трябва да гледа хората, защото те са слаби и несъвършени.
Една показност на сила и мощ може да впечатли емоционалния човек, но това впечатление не остава за дълго, ако сърцето не бъде докоснато.
Само любовта на Бога привлича хората и ги променя трайно, ако самите те Го приемат и желаят това.

Френският драматург Викториен Сарду веднъж, когато бил на вечеря в един дом бутнал чаша с виното на масата. Жената седяща до него, за да не попадне  излятото виното върху роклята й, го посипала със сол. За някои хора разпръскването на сол е лош знак. Драматургът бил един от тях.
За да не се случи нищо лошо Сарду взел щипка сол и я хвърлил през рамото си. Солата попаднала в очите на сервитьора, който идвал да го обслужи. Пилето, което носел в чинията, паднало на пода. Куче го грабнало и лакомо започнало да го гризе.
Кост заседнала в гърлото на животното и то започнало да кашля и безпомощно да бута муцуната си с лапи.
Синът на домакинята се опитал да извади костта от гърлото на кучето, но то се уплашило още повече. Животното скочило и  захапало толкова силно пръста на момчето, че той трябвало да бъде ампутиран.
Сервитьорът, кучето и синът на домакинята действали автоматично, водени от своето „Аз“, смесено със алчност, надежда, страх и робство.
Само жената била подтикната да действа от практична гледна точка, но нейното действие било провалено от драматурга, който хвърлил сол зад гърба си. Така дал ход на всички последвали нещастия.