Един композитор, известен със своята съвършена бездарност, написал песен по стихове на Шилер и дълго уговарял Брамс да я чуе.

Брамс се съгласил.

– Харесва ли ви моята песен, господин Брамс? – с вълнение попитал композиторът ставайки от пияното.

– О, превъзходно!

– Много съм щастлив!

– И аз също, – казал Брамс и облекчено въздъхнал. – Знаете ли , слушайки вашата песен, се убеждавам, че това стихотворение на Шилер, въпреки всичко си остава безсмъртно.

Две жаби в кана с мляко – класически вариант

Две жаби паднали в кана с мляко. Една жаба не е намерил достатъчно сили да се боря и веднага потъна. Но втората решил да се бори за живота си и така активно заритала и удряла с крака, че избила масло от млякото и изскочила от каната!

Притчата за жабите в кана с мляко – съвременна версия

Един ден две жаби паднали в кана с мляко. Те били модерни, съвременни, напредничави жаби и прекрасно знаели притчата за случая.

Без да губят време, започнали да ритат и да бият с крака, за да избият масло.

Дълго се борили. Накрая, нямаща вече сили, едната от жабите закрещяла:

– Какво става? Къде е обещаното спасение? Къде е маслото?

– Успокой се, – казала втората жаба, – ние сме в 21 век. Млякото е пастьоризирано и обезмаслено. От него масло трудно ще се получи, дори и центрофуга да се приложи.

– Ааааааа! – завивала първата жаба огорчена и разочарована.

Тя още няколко пъти ритнала и потънала. А втората щом усетила под себе си желаната опора, изскочила от каната веднага. Само, че това не било масло. Масло от пастьоризирано мляко действително не може да се избие.

Каквито са времената, такъв е и начина за спасение!

През 1880 г. управляващият ирландско имение Чарлз Бойкот участвал в стачките на работниците, обявяващи се против нелоялните наеми.
В отговор обществото го изолирало. Съседите престанали да говорят с него. Магазините отказвали да го обслужват, а в църквата хората не сядали до него и не разговаряли с него.
Този метод на съпротивление в повечето езици в света се нарича бойкотиране.

В мексиканския град Гуанахуато се намира музей на мумиите. Изложбата се състои от хора мумифицирани по естествен път.
От 1865 г. до 1985 г. съществувал закон, според който роднините на починалите трябва да платят такса за подържане на гробищата.
Ако таксата не е платена няколко години, тялото било ексхумирано. Забелязали, че телата били мумифицирани. Причина за това са климата и местната почва.
Така се образувал една интересна колекция, която поставили в музей. Сега той разполага с 111 мумии.

На границата между Северна и Южна Корея се намира демилитаризирана зона с широчина 4 километра.
В един участък от тази зона е разположена конферентна зала.
В нея стават официалните преговори между делегатите на двете държави.
Страните преговарят на маса по средата, на която минава границата.
Така никоя от двете страни не нахлува в територията на своите съседи.