Веднъж при един равин дошъл търговец. Той искал равина да го благослови, защото работите му не вървели, както трябва.

– Няма беда без грях, – казал равинът. – Откажи се от греховете си и Всевишния ще се смили над теб.

– И какво излиза накрая? – попитал търговецът.

И той разказал какво му се е случило.

– Веднъж ходих при друг човек, който също почиташе Бога. Признах му, че съм закупил изгодно крадена стока и когато дойдоха полицаите в района аз се изплаших. Тогава той ми каза: „Не бой се. Те няма да търсят у теб.“ И действително полицаите отминаха дома ми. Мисля сега и разбирам по какво се отличаваш от него. Той знаеше, че съм съгрешил, но не ме укори за греховете ми, а ти не знаеш, че съм съгрешил, а каза: „Откажи се от греховете си!“

Равинът се опитал да обясни на госта си, че към Бога можем да се приближим не само като изучаваме словото му, но и като го практикуваме, за да постъпваме правилно.

Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“

Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.

На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.

– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.

Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.

Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.

– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.

Няма да престана да се радвам на чудесата, които Бог върши в нашето трудно време. Той не просто изцерява, а и възстановява отделените органи от тялото: бъбрек, ръка, крак или друг орган, който сме загубили при нещастен случай. Той всичко може. Ние само трябва да повярваме.

Ето ви едно свидетелство на жена, която е проимала нов бъбрек в замяна на отделения при операция.

„През 1993 г. след загнояване, ми премахнаха десния бъбрек. 10 години живях с един бъбрек. Беше ми много тежко. Постоянно чувствах натоварване върху бъбрека, който беше останал. Една година след като се покаях, почуствах, че обичайното натоварване на левия бъбрек е намаляло. Общото налягане се нормализира. Така живях 3 години.

През август 2003 г. най-накрая реших да отида в диагностичен център. Лекарят по време на изследването, със специалното оборудване, ми показа, че вторият ми десен бъбрек изглежда много по-свеж, чист и нов в сравнение с левия. Той каза:

– Погледнете, като нов е!

Когато погледнах екрана, аз силно извиках, а лекаря силно се разтревожил за мен. Те ме попитаха:

– Какво се е случило?

Аз казах:

– Ето вижте, втория бъбрек, аз го виждам!

Лекарят недоумяващо попита:

– Да, бъбрек и какво от това?

А аз му казвам:

– Работата е там, че преди 10 години ми го отрязаха, всички документи съм запазила.“

Без жива вяра в Спасителят не може да стане никакво чудо.

Тази необичайна река се нарича Селеста. Тя се намира в Националния парк Тенорио в Коста Рика. Отличава се с необичайния си цвят на водата. Цялата вода сияе в наситен тюркоазен цвят.

Това явление се дължи на вулканична активност в региона. Сярата си взаимодейства с карбонат в резултат, на което водите на реката са уникално оцветени. Основен източник на сяра и карбонат е близко разположения вулкан Тенорио.

Според една местна легенда, по времето, когато Бог е създал света, за да оцвети небето в син цвят, потопил четката си във водата на реката.

В отделни места се срещат горещи извори и спокойни завои. На едно от местата е разположен красив водопад.

Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.

Оказва се, че не всичко е било така.

Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.

Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.

Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.

Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..