Той е представител на десетоногите ракообразни. Обитава западната част на Тихи океан и тропическите острови на Индийския океан.

Това животно от семейството на сухоземните раци има твърде големи размери за своя вид. Тялото на възрастно животно достига дължина 32 сантиметра и тегло 3-4 клограма.

Дълго време погрешно се е смятало, че с огромните си щипци може да разчупи даже кокосов орех, след което да го изяде. Днес учените са доказали, че ракът може да се храни само с разчупени вече кокосови орехи. Те са основната му храна, от тях идва и името му – кокосов крадец.

Той може да се храни и с друг вид храна, като плодовете на Pandanus, органични вещества от почвата и даже себеподобни.

Преди 8  години Петер и Олга Раевски са станали екозасалници. От Киев дошли в село Рамашки, Мироновски район. Ходили боси, къпели се голи в реката, спели на улицата и не плевели тревата в градината си.

След сватбата те се установили в Киев, той бил лекар, а тя юрист. Но Олга се разочаровала от професията си. За да стане добър юрист тя трябвало да лъже, да хитрува, да е цинична и жестока. Петер също не искал да упражнява професията си. Излекувал един човек, но той не променил начина си на живот и отново дошъл при него със същия проблем.

Най-напред мислили да заминат зад граница, но един помощник пчелар им разказал за това село. Събрали си багажа и пристигнали в селището.

Заселили се в един пуст дом. Когато за първи път го видяла, Олга била шокирана. Три години в него никой не бил живял. Вътре било пълно с плъхове. Олга си представяла приказна дървена къщичка и чисти прави улици, но не всичко било така. Почти цяла година отишла за ремонт.

Раевски не ходят на работа и нищо не купуват от магазина. В градината си отглеждат плодове и зеленчуци. За зимата сушат ябълки, черници, сливи и праскови. Берат и гъби. Зъбите си избелват с бяла глина, която взимат от Днепър. Главите си мият с отвари от билки, яйчен жълтък и кефир. Дрехи не купуват и без това много са ги натрупали през изминалите години.

Олга и Петер възпитават дъщеря си Уляна. През тази година момиченцето е завършило първи клас.

Скоро отишли на гости при родителите си, но на Уляна не й харесало и вече втори ден молела да се приберат у дома.

Ръководството на медицинския център Сент Джозеф е изплатило компенсация от 6 хиляди долара на роднините на 41-годишната Колин Бернс, която била призната за мъртва, но оживяла на операционната маса, когато започнали да режат донорските й органи.

Колинс попаднала в болницата през октомври 2009 г. Тя искала да се самоубие и заедно с таблетки погълнала миша отрова. Лекарите решили, че мозака й е мъртъв и пристъпили към изрязване на органите за донорство, като преди това взели съгласието на роднините й.

В хода на разследването се установили, че лекарите нищо не са направили за спасяването на Бернс. Набързо я признали за мъртва без щателно да я проверят.

В действителност жената не е била мъртва, а в кома, както съобщава медицинската сестра, която забелязала редица реакции у болната, които свидетелствували, че мозакът й работи. Пръстите на жената се свивали при докосване, а устните и езикът й потрепвали.

Въпреки всичко лекарите игнорирали съобщението на медицинската сестра и приготвили жената за операция, за да й вземат органите.

През септември 2011 г. в град Монтаня, намиращ се в северна Италия, на 71-годищна възраст починал Йоцели Ренцо. Докато бил жив с нищо не е привличал погледите на медиите, но след смъртта си станал известен заради предания си котарак Толдо.

След като спопанинът му бил погребан, котето започнало да носи различни подаръци на гроба му: листа, клонки, пръчици, пласмасови кофички и книжни кърпички.

Необичайното поведение на котаракът било забелязано от роднините на Ренцо, които редовно посещавали гроба. Разбира се, не всички посетители на гробището са доволни от присъствието на котарака, за това често го прогонвали.

Един мъдрец отишъл на една мелница да си купи малко брашно. Мелничарят го помолил малко да почака, докато зърното се смели и излязъл. Мъдрецът започнал да наблюдава как се мели житото. Бик със звънче на врата, чийто ярем бил прикрепен за воденичните камъни, се въртял в кръг и привеждал камъните в движение, вследствие на което зърното се мелело.

Скоро мелничарят си дошъл и дал един чувал с брашно на мъдреца.

– Искам да те питам нещо, – казал мъдресът. – Ти си практичен и икономичен човек, защо си дал пари за това звънче на врата на бика?

– О, това е много просто. Бикът върви в кръг, ако се спре звънчето млъква. Аз излизам сритвам го и той продължава. Така аз мога да се занимавам с други неща, докато меля зърното.

– Интересно, ако бикът спре и започне да маха глава, звънчето ще продължи да звъни. Тогава ще има проблем.

– О, това едва ли ще се случи, бикът не е умен, колкото тебе.