През 1955 г. в магазин на американския град Колорадо Спрингс малко преди Рождество било поместено обявление. В него се предлагало на децата да звънят на Санта Клаус.
Но поместения телефонен номер бил грешен и децата започнали да звънят в командния център на противовъздушната отбрана. Специялистите, които не искали да затварят телефона, започнали „да съобщават“ координатите на местата, където се очаквало да мине Санта Клаус.
От тогава това се превърнало в традиция наречена «NORAD Tracks Santa», която помага за подържането на много доброволци.
На 1 декември всяка година могат да се получат координатите на Санта Клаус в реално време на официалния сайт на програмата.

В Япония съществува традиция „охагуро“. Тя се състои в почерняне на зъбите със специален лак. Той е разтвор на желязо в оцетна киселина с добавяне на оцветител от мастило, получено от орехи.

Лакът се поставял, както за „красота“, така и за запазване на емайла.

Традицията е изчезнала в началото на 20 век. Днес си почернят зъбите само традиционите театрални актьори и някои гейши.

Въпреки това, в югоизточна Азия тази традиция се е запазила по-дълго. За това днес в Тайланд, Виетнам и други страни често могат да се срещнат възрастни жени с черни зъби.

Датският художник Есгер Йорн и френския писател Ги Дебор през 1959 г. издават книга „Мемуари“.

Всяка от нейните страници се състои от два слоя. На първата са поместени цитати, текстови изрезки и илюстрации от списания и вестници. Върху тях вторият слой е направен от цветни бои с напечатани хаотични петна.

Обложката на книгата е направена като шкурка, според замисъла на авторите, за да разваля близко стоящите книги на един рафт с нея.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Мартин Лутер е бил отгледан в католическа среда, която е имала много стриктни канони. Изисквала е светиите да имат оброк за бедност. Духовният водач не можел да се жени. Сутрин и вечер било задължително да се правят молитви с така наречената молитвена броеници. Ежеседмичното изповядване в църквата било наложена практика……

В момента, когато Лутер е получил своето откровение е бил на колене с молитвена броеница в Рим. Покорно минавал през всички ритуали, когато в него избухнало…..

– Господи, не може да е само това! Трябва да има и още нещо!

Тогава Бог му показал два стиха намиращи се в 3 глава на Посланието на апостол Павел към римляните. Те били 27 и 28 стих:

“ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

Изведнъж очите му се отворили. Скочил на крака и Божията сила го заляла. Така започнала протестанската реформация, от която цял свят е бил разтресен до основи.

Светът е бил променен, защото някой е получил откровение от Бога за Неговата благодат.

Днес отново се нуждаем от разтърсване, защото светът се е подхлъзнал в „удобството“ и „сигурността“.