Първата видео игра се е появила през 1956 г. Две години по-рано Артур Кларк описва виртуална реалност.
Сред хилядите форми на развлечение, съществуващи в „Градът и звездите“ на Кларк, сагите са били особено популярни. Влизането в сагата не правело Елвин пасивен наблюдател. Той бил активен участник, но имал свободен избор.
Събитията и сцените служещи за изходни материали за създаване на приключения, можели да бъдат подготвени по-рано от художници. Те били достатъчно гъвкави и в тях се допускали всякакви изменения.
В тези призрачни светове може да се отправиш и със своите приятели.
И докато продължава сънят, той не трябва да се различава от реалността.

Студенти от Сингапур са разработили революционна пералня.

Принципа на работа на това нововъведение е сходен на този при химическото чистене. На замърсената дреха се подават отрицателно заредени йони, въздух под високо налягане и антибактериални дезодоранти. Йоните играят ролята на перилен препарат. Те не само обезвреждат бактериите и неутрализират миризмите, но и събират праха на специално отредено място.

Идеята за създаване на такава пералня е дошла на студентите, когато са наблюдавали битови йонизатори.

Тази нова придобивка спестява перилни препарати, вода и електроенергия. Освен това така почистените дрехи няма да се сушат.

Единственото, което ни огорчава за сега е, че такива машини няма скоро да се произвеждат масово.

Когато умреш, някой ще си спомни ли за теб?

Дали заради това се стремим така упорито да оставим следа след себе си?

Да бъдеш известен! Помисли си, в какво важно нещо се е превърнала знаменитостта! Пеем, излагаме на показ най-пикантните си тайни, отслабваме, ядем насекоми, дори убиваме хора, за да станем прочути.

Хората излагат най-съкровените си тайни в публични уеб страници. В спалните са монтирани фотоапарати и камери. Все едно, че викаме:

– Забележи ме! Помни ме!

Но въпреки всичко този извесността не продължава дълго. Имената бързо избледняват и в хода на времето биват забравени.

Спорът започна внезапно. Те обсъждаха много въпроси, но рядко стигаха до конфликт.

– От къде знаеш, че има Бог?

Едрият мъж спря. По лицето му се разля усмивка. Подпря брадичката си с юмрук и спокойно каза:

– Първо ти изложи доводите си, които потвърждават, че Бог не съществува.

– Добре, – прие предизвикателството младежа. – Какво ще кажеш за следното? Ние живеем в свят, в който може да се определи последователността на гените на човека, клетките му могат да се копират, лицето му може да се промени. Науката ни показва как е бил създаден светът. Ракети изследват космоса. Слънцето вече не е загадка. А Луната, която едно време обожествявали е покорена от човека. Така че защо, след като всички тези тайни са вече разкрити, човек трябва да вярва в Бог, Аллах или в някакво Върховно същество? Не надраснахме ли всичко това?

Доводите бяха неоспорими, но….

– Сега е мой ред, – започна спокойно мъжът. – не съм съгласен, че науката ще докаже, че няма Бог. Независимо до къде учените са стигнали в изследванията си, винаги ще има нещо, което няма да могат да обеснят, нещо, което е създало всичко, извън иследванията. Въпреки, че могат да си играят с гените, да клонират, да живеят до 150 години, в един момент животът приключва. И тогава какво се случва, когато животът свърши?

Младежът сви рамене.

– Ето виждаш ли? – Мъжът се облегна назад и се усмихна. – Когато приключиш – ето от тук започва Бог.

Малко момиченце, чийто баща бил войник, се премествало на друго място. То седяло на летището сред оскъдното имущество на семейството си.

На момиченцето му се доспало. То се облегнало на пакетите и чантите и затворило очи.

От там минала една възрастна жена. Спряла и го погалила по главата.

– Бедно дете, – казала тя. – Навярно си нямаш дом!

Детето я погледнало учудено.

– Ние си имаме дом, – казало то. – Просто нямаме къща, в която да го сложим.