Архив на: admin

Реплика на Гишар

В навечерието на битката при Росбах през 1757 г. пруския крал Фридрих II заявил:
– В случай на поражение ще отида във Венеция и ще стана лекар.
На това един от приближените офицери на краля Карл Теофил Гишар, по прякор Квинт Цецилий (кралят дал такъв прякор на своя офицер в чест на един от любимите центуриони на Юлий Цезар, който се казвал Квинт Цецилий) се обадил веднага:
– Ето един роден човекоубиец.

Фиданката

Скоро я посадиха. Стопанина с нежност постави корените й в земята и ги затрупа с рохкава пръст. Докато я носеше тя чу мечтата на този човек:
– Ще те посадя, крехко нежно стъбълце, – нежно шепнеше той на фиданката. – От теб ще излезе прекрасна красавица. Плодовете ти ще станат големи и сочни. Ще доставяш сладост и ще радваш всеки докоснал устни до сочните ти плодове.
Замечта се и фиданката. Каква ли наистина ще стане?
Мина време, дръвчето здраво се хвана с корените за земята, но още беше крехко и слабо.
Стопанина дойде. Погали нежно крехките клонки и се замисли. След малко донесе отнякъде груб, изсъхнал стар клон и го заби близо до фиданката. После я привърза с парче плат към това грубо и грозно дърво. Донесе дъски и направи малка оградка около дръвчето. Преплете я с изсъхнали клони и малко тел.
Малката фиданка се огорчи и започна да роптае:
– Нима този човек забрави мечтите си? – каза си тя съкрушена. – Нали щях да израстна красавица и да радвам околните с плодовете си? Защо ме завърза за този недодялан и възмутителен клон? Отгоре на туй, от къде домъкна тези груби дъски? Не стига това, но ги преплети с тези бодливи клони и тази неугледна тел……
Оплакванията и възмущението на фиданката се изливаха като потоци реки. Тя не спираше, непрекъснато охкаше, вайкаше се и се самосъжаляваше….
Горката тя, не можеше да разбере, че грубият кол я придържаше, за да израсте яка и силна, здраво вкоренена в земята, а грозната оградка я предпазваше от нараняване и счупване, което можеше да я сполети ако я нападнеха недоброжелатели.

Така прави и занапред

Един богат човек дълго време бил тежко болен, но скоро му олекнало и той оздравял. След боледуването си излязъл в близката градина. Бил хубав пролетен ден. Той почувствал прилив на щастие, очите му се изпълнили със радостни сълзи. Вдигнал взор към небето и мощно възкликнал:
– Господи, как мога да ти се отблагодаря за здравето, което ми дари? С радост бих пожертвал целия си имот.
По това време край него минал по-възрастен мъж. Той чул думите на богатия човек и му казал:
– Ела с мен!
Богаташът веднага тръгнал след човека. Скоро стигнали до една бедна, малка, схлупена къщурка. Стопанина на този дом лежал болен. Жената плачела. Децата били в дрипи и постоянно искали хляб.
– Помогни на тези хора, – казал възрастния мъж, – това са по-малките братя на Христос.
Богатият човек веднага се притекъл на помощ . Възрастният човек се усмихнал и казал:
– Така прави и занапред. Първо издигай поглед към небето, а след това погледни и към земята, за да видиш на кого можеш да помогнеш.
Когато срещнеш нуждаещи се лице в лице, милосърдието трябва да действа без отлагане. Всяко добро дело е жест на милосърдие.

Студент пише писмо на баща си

„Скъпи татко, бързам да ви $ъобщя, че при мен в$ичко е добре. Обучението ми протича нормално. Вярно е, че не ми е $ъвсем леко. От това учене не мога да ми$ля за нищо друго. Моля ви, изпратете ми поне телеграма. Бих бил ща$тлив да получа от ва$ каква да е ве$т. Ваш $ин.“
Скоро пристигнало писмо от бащата:
„Синко, разбирам твоето НЕтърпение. НЕ се труди толкова усилено, защото ще станеш съвсем НЕтрудоспособен. Ако ти стаНЕ съвсем тежко, пиши повече, ако това НЕ те затруднява. Винаги ще ти помагам съветвайки те. Татко.“

Надявам се баща и син да са се разбрали добре разменяйки тези криптограми.

Кой ще прикове рафта с пирони

Една жена отишла на гости при приятелката си. Тя я заварила качена на едно столче да приковава рафта с пирони в кухнята.
– Какво правиш? – попитала гостенката. – Защо се мъчиш сама, а не накараш мъжа си?
– Омръзна ми да го моля вече цяла седмица. Той винаги има един и същи отговор: „После“.
Когато рафта бил прикован, жените седнали да пият чай.
След известно време мъжът се прибрал. Видял, че рафта е закован, обърнал се и излязъл.
Късно вечерта той се върнал пиян в къщи.