Един падишах държал при себе си за лов бял сокол. Той много го обичал и пазел. Веднъж сокола отлетял и кацнал на покрива на една старица. Тя го хванала и започнала да го разглежда.
– Ох, горкичкият! Как можеш с такъв крив клюн да кълвеш?
Тя взела нож и подрязала клюна от долу и малко отгоре.
– Ето, – започнала да се любува на работата си, – сега по-лесно ще кълвеш зрънца.
След това старицата погледнала ноктите на сокола.
– Ай, нещастният ми, – завайкала се тя. – Никой ли не се е сетил до сега, че тряба да ти подреже големите нокти?
И старицата бързо обработила ноктите на сокола. Тя много го обичала и се постарала да го избави от всичките му недостатъци.
Когато падишаха узнал, че сокола му е изчезнал, издал указ, че който човек го намери ще получи щедра награда.
Намерили сокола в дома на старицата. Скоро занесли любимата птица на падишаха. Разказали му как една старица се грижела за него и много го обичала. Погледнал падишаха сокола си и много се натъжил, но нищо не казал. Заповядал да го пуснат на свобода и заявил:
– Това може да се случи със всеки, който попадне в ръцете на невежи хора.
Правилно казват, че е еднакво лошо, врагът да ви устрои хитро неприятност и глупав човек да ви окаже услуга.

Момче се моли преди сън на Бога:
– Господи, моля те, направи така, че от днес Анкара да бъде столица на Финландия!
Майката изненадана от молитвата на сина си, загрижено го пита:
– Сине, какво се е случило?
Детето се почеса по главата и смутено каза:
– Така написах в контролното по география днес.

При един пастор дошъл съвременен фермер, добър бизнесмен и попитал:
– Да се дава десятък е старозаветно изискване.
Пасторът казал:
– Всъщност, ти имаш избор. Можеш да даваш от печалбата, може и от реколтата, а можеш и според Новия завет.
– Добре, – след като помислил известно време фермера, попитал, – а как се дава от печалбата?
– Ако изкараш хиляда долара, даваш сто.
– Не, – казал бизнесмена, – аз изкарвам много повече от хиляда, трябва много да давам. А как изглежда даването от реколтата?
– Ако искаш да даваш от реколтата, ти трябва да дадеш една четвърт от нея.
– О, не, – възмутил се фермерът, – това е много. Давай по Новозаветния ред тогава.
– Ако даваш по него, то Господ казвай: „Дай всичко!“

Холандски учени са установили, че междуметието „а“, което се използва, за да се обозначи молба за повторение на непонятна фраза, може да се приеме като универсална дума, която се е появила при различните езици при съвместното им развитие.
В проучването учените са направили извадки от 10 езика, включително и тези, които принадлежат на различни семейства: руски, италиански, испански, китайски, исландски, лаоски, холандски, Еквадор, ча-пала, австралийски език Мурин-пата и език сива, на който се говори в Гана.
Лингвистите са анализирали записи на ежедневни разговори и отделяли тези, в които се използвали междуметия, когато събеседникът искал да се повтори това, което не е чул добре. Фрагменти от записите за фонетичен анализ са били дадени на три независими “ слепи “ лингвиста, т.е. те не са знаели към кой език принадлежи това или онова парче. Във втората част на работата, извършена от компютър, сравняват испанското „а“ със същото междуметие в ча-пала.
Първо, учените установили, че „а“ е истинска дума, а не просто биологичен звук. Междуметието вградено в лингвистката система на един език се изменя в друг. Например, допълва се с поемане на повече въздух, ако това е характерно за езика.
Второ, то е много сходно фонетично в различните езици.
Трето, междуметието не е вродено и за да се използва е необходимо обучение. Децата започват правилно да го употребяват на 5 години.
Четвърто, не може да се да се замени с друга дума, защото то има голямо значение за устната реч.
От това, учените са заключили, че междуметието се е превърнало в универсална дума в резултат на това, че е придобило сходен вид при подобни функции.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.