Невероятно, жена е оцеляла в три катастрофи на кораби от един и същи клас, включително и “ Титаник“.
Медицинската сестра Виолет Джесоп успяла да уцелее след като лайнерът HMHS Britannic попаднал на немска мина през 1916 г. А лодката, в която била евакуирана потънала под върттящото се витло.
Четири години преди това тази медицинска сестра се намирала на кораба „Титаник“ и тогава също успяла да се спаси.
През 1911 г. Виолет била на борда на „по-стария“ брат на споменатите по-горе два големи лайнера – „Олимпик“, когато той се блъснал в крайцера „Хоук“. В тази авария никой не пострадал.

Млад човек за първи път дошъл в църква. Покаял се по време на службата, а след като тя свършила бил толкова щастлив, че искал да прегърне всеки.
Приближил до един по-възрастен човек и се канел възторжено да го приветства, но мъжът бил мрачен и вглъбен в себе си.
Въпреки всичко младият човек решил да сподели радостта си и с него:
– Исус ме спаси! Той прости всичките ми грехове!
Възрастният човек спокойно казал:
– А аз ….. дякон.
Младият човек не можел да се успокои още от това, което е преживял в присъствието на Господа, погледнал съчуствено към мъжа и започнал да го успокоява:
– Не се притеснявайте, Исус и това ще прости….

Учител се опитва да укроти разшумелите се деца в неделното училище. Хваща един от палавниците и му казва:
– Държиш се като ненаситен грешник.
Детето много спокойно, без да губи самообладание, пита:
– А вие не грешите ли?
– Не, аз се покаях и Исус ме изкупи от вината за греха, – назидателно каза учителят.
– А защо се покаяхте? – неотстъпваше малчугана.
– Ами…Вероятно съм се уморил да греша…..
Момчето погледна хитро преподавятеля си и се засмя:
– Представям си, колко много пъти сте съгрешавали, че чак сте се уморили от това…….

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.