Тази невероятна фотография не е постановка, нито фотошоп. Това е реалната картина от ежедневието на дивата природа.
73 годишният фотограф Чарли Самерс я е направил случайно. Той наблюдавал интересна сцена.
Два суриката се биели, за да установят превъзходството си един над другия. Единият победил другият и го повалил на земята. Победителят, за да закрепи победата си, седнал върху победения.
От там минал друг сурикат. Виждайки седящия сурикат върху другия и той седнал до победителя върху победения, имитирайки умора….
Не можеш да не се посмееш на това от сърце…. Хубавото е, че всички сурикати са останали живи и здрави, а на снимката фотографът ги е увековечил.

И в природата е налице това, което правим един на друг. Правим компания на победителя, като мачкаме победения.

В Западна Австралия, решили да издигне паметник на диво прасе, което през септември 2013 г. е били обвинено в кражба на бирени кутии. Идеята за издигане на паметник принадлежи на пътните служби.
Скулптурата ще бъде проектирана, за да напомня на местните шофьори за пътната безопасност. Очаква се, че на паметникът да има табела с напомняне за опасностите от шофиране в нетрезво и пияно състояние.
Видът на паметника се обсъжда масово. Вероятно край животното ще има разхвърляни празни бирени кутии. Монументът ще бъде поставен край пътя, но кога ще стане това не се съобщава.
Дива свиня попаднала в новините, след като туристи, видели как тя краде бира и рови в торбите за боклук. Животното било обвинено в открадването на 18 кутии с бира.
По-късно прасето с прякор Купчина е било ударено на пътя от кола и е умряло.

В Австралия специалисти от мониторинга на дивата природа намерили близо до река Мери камера, която била поставена за наблюдение на крокодили и се е считала за изгубена.
При преглеждане на видеото от камерата могло да се установи „личността“ на похитителя. Оказало се, че това е орел.
На записа се вижда как птицата хваща камерата, а след това я носи над езеро. По-късно орела с камерата се приземява и я оглежда, няколко пъти мушка клюна си в обектива.
Камерата била поставена на 110 километра от мястото, където е била намерена. Очаквало се е, чрез нея да се изучава живота на крокодилите, но след няколко дни се установило, че е изчезнала. Тогава сметнали, че камерата е паднала във водата.
След похищението на записващото устройство, лесовъдите заявили, че за в бъдеще ще прикрепят камерата по-здраво.

Изследователи от университета в Ливърпул са разработили изкуствена кожа, с точно до истинската, която може да бъде създадена с помощта на 3D – принтер. Тя ще се подхожда на човек в зависимост от възрастта, пола и расата.
Триизмерният печат е една млада индустрия, която има огромен потенциал за медицината. 3D – принтерите са сравнително евтини, постоянно поевтиняват и могат да бъдат програмирани за създаване на обекти от всякакъв вид. Водят се различни разработки в областта на изкуствени органи, като по този начин необходимостта от донори значително ще намалее, ако не изчезнат и напълно.
В сътрудничество с учени от Манчестърския университет изследователите от Ливърпул са разработили триизмерна технология за обработка на изображения и симулация на кожата, изглеждаща естествено на каква да е светлина. Създаване на монохромни изкуствена кожа на 3D – принтер е реалност, но подробности като лунички, бръчки и кръвоносни съдове все още не е възможно да се предадат.
На външен вид изкуствената кожа се влияе от осветяването, за това трябва да произведе същия външен ефект. В първата фаза на проекта се очаква да се достигне съвършенство на технологията при обработка на триизмерни изображения, за да бъде възможно най-точно да се предадат тена и текстурата на тялото при различни светлинни осветявания.
Освен това, учените търсят начини за събиране на 3D – снимки на кожа от стотици хора, за да се създаде обща база данни. Проектът се очаква да продължи 3 години.

На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
– Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
– Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
– Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“