Норвежкият преподавател по етика Тобиас Стааб е намерил ново приложение за игровия сериал The Walking Dead за зомбита. Той го е превърнал в помощно средство в учебния процес.
Учениците преминават през играта на урока, а след това обсъждат повдигнатите в епизода етични въпроси.
Самият учител твърди, че играта е от полза на класа, защото предлага на учениците куп неочаквани морални въпроси и най-важното въвлича ги в процеса на обучение, което помага за по-доброто усвояване на материала.
Едно от момичетата, което посещава уроците на Стааб признава, че дори и по-добрите ученици учат само преди изпит. А в тези часове по етика тя и нейните приятели, благодарение на мотивацията от играта, се ориентират много по-свободно в материала.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Животът е пълен с бавно появяващи се чудеса. Бавни от гледна точка на човека….
Ако намалил своята скорост на суетност, то чудесата ще започнат да се появяват постоянно, направо пред самите нас.
И то така, както на нас ни се иска, само с едно щракване на пръстите.

В курса по латински език един ден попаднах на думата „развод“.

До тогава смятах, че коренът идва от глагола „разделям“.

На латински „divertere“, на английски „divert“, а на български „отклонявам“, сега погледнете  английското „divorce“ – развод.  Оказва се, че развод идва от глагола „отклонявам“.

Изглежда точно така. Във  всеки развод се отклоняваме…… Отделяме се от всичко, което сме мислили, че познаваме и което сме смятали, че искаме.

И тогава ти се чувстваме изхвърлени върху купчина неща, които ни навяват мисълта: „Дали трябва да се оженя за някой друг?“

Запомни, можеш да имаш само едно семейство. Не можеш да го замениш. Не можеш да лъжеш в него.

Трябва да държиш на семейството си, именно това го прави семейство.

Случвало ли ви се е да загубите някого, когото много сте обичали?

Не ви ли се искало да проведете само още един разговор с него?

Да, навярно ви се иска да ви се даде още една възможност, за да компенсирате времето, когато не сте били с този човек. ….. Живели сте така сякаш той цял живот ще бъде до вас.

Знаете, че животът ви ще върви ден след ден, но всичките дни взети заедно, няма да струват толкова, колкото още един ден, който искате да се върне, за да бъдете с него….

Не чакайте да дойде това време на болка и съжаление за пропуснатите шансове. Идете при него и знайте, че няма да бъде вечно до вас. Уловете мига и се радвайте на момента……