Съществува особен прибор – фонограф, от гръцки „фоне“ – глас, звук и „графо“ – пиша, който записва звуците. Той е изобретен от Томас Едисон.
Това устройство е проектирано по такъв начин, че колебанията на звуците от говор или пеене във въздуха се предават на тънка пластина, към която е прикрепен остър щифт. Той се плъзга по спиралните линии на въртящата се пластина и вместо равни канали се образува редица задълбавания на определени интервали.
Ако след това поставим тъп щифт да обикаля по тези линии, пластината ще почне вибрира и ще издава звуци, които възпроизвеждат записаният на апарата преди това говор или песен.
Ако човек може да улавя и записва звуковете, колко повече това прави Бог. Божият фонограф е толкова чувствителен, че Той с учудваща точност записва не само думи, но и интонацията, и мисли.
Думите са екран на душата и сърцето на човека.
Ние се възмущаваме от физическите престъпления: кавги, прелюбодействай, убийства, но по-леко гледаме на престъпления, свързани с думите, като осъждение, унижение, предателство, лъжи, публикуване на вредно съдържание, развращаващи думи. И все пак последствията от престъпления, свързани с думите са много по-тежки и значими, отколкото тези от физическите престъпления. Единствената разлика е, че злото от физическите престъпления е по-забележимо.
И ако нашите думи и мисли са лоши, тогава всеки от нас ще отговаря пред Бога за тях. Писано е: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш“.
Нека бъдем предпазливи и разумно в това, което говорим!

Според Амос Ори от Технологичния института в Хайфа, пространството може да бъде свито до толкова, че да се създаде локално гравитационно поле, което прилича на поничка с определен размер.
Гравитационното поле образува кръгове около тази поничка, за това пространството и времето са здраво усукани. Това положение на нещата води до отричане на необходимостта от някаква хипотетична екзотична материя. Как това изглежда в реалния свят е трудно да се опише.
Ори твърди, че математиката е показала, че през равни интервали от време вътре в поничката, във вакуума, ще се образува машина на времето. Всичко, от което се нуждаете е да попаднете на това място. На теория можете да се отправите на някъде по всяко време, след като е построена машина на времето.

Сигне Бенгтсон и децата ѝ няколко дена се страхували да влязат в кухнята, тъй като там се установил голям плъх, който гризал дърво и цимент.
Всичко започнало със силно шумолене, което Бенгтсонови чували ежедневно в продължение на две седмици. Първоначално те си мислили, че това е мишка, но тя не можела толкова силно да шуми.
След няколко дни под мивката, зад кофата за боклук, шведката намерила нарушителя. Жената не могла да повярва на очите си. Тя никога не си е мислила, че могат да съществуват такива „чудовища“.
Огромното животно за няколко дена завзело целия дом. Плъхът прегризал маркучите към съдомиалната машина и бавно започнал да унищожава мебелите.
Главата на семейството Ерик Корсоса не си бил в къщи. Връщайки се в къщи, мъжът изпаднал в шок от това, което ставало в дома му.
Той извикал представители от санитарните служби и те ликвидирали опасния плъх.
Дължината на плъхът без опашката е 40 сантиметра. Това огромно животно е изплашило котката на Бенгтсонови и тя няколко дена не се решавала да влезе в стаята.

У деца с аутизъм в кората на главния им мозък са намерени неправилно оформени участъци, които са били още при въртеутробното развитие.
Учените са установили това, при изследване мозъка на деца аутисти от 2 до 15 години, след смъртта им. До сега такива изследвания не са правени.
Неврофизиолозите са анализирали дейността на гени в кората на главния мозък. Те са установили, че в 91% от случаите, в кората на главния мозък на аутистите има неправилно образувани области, в които не съществува разделение на кората на главния мозък в шест клетъчни слоя.
В невроните на тези участъци отсъствали генетични маркери, бележещи ги към конкретен слой.
Тъй като дефектни части са намерени в предната и темпорална област на кората, свързана с мисленето и комуникациите, учените мислят, че тези морфологични нарушения допринасят за когнитивните и комуникативните нарушения при деца с аутизъм.
Тези патологии са заложени при развитието на мозъка в ембриона.

Живял някога един младеж. Той решил да стане атеист. По това време се носела славата на някой си Мойше-атеистът, който можел кой да е свещеник в спор да победи. Решил младежът да отиде при него и да му стане ученик. Той много ходил и разпитвал и накрая стигнал до къщичката на великия атеист. След като почукал на вратата чул дрезгав, старчески глас:
– Кой е там?
– Извинете, вие ли сте Мойше-атеистът?
– Докато живея се надявам, младежо.
Изминах много мили, пътешествах по различни страни, за да ви намеря. Искам да стана ваш ученик.
Старецът учудено се вгледал в юношата.
-Ученик? Но какво можете да научите от мен? Аз не съм занаятчия, нито учен или политик.
– Чух, че сте най-големият атеист. Аз също съм атеист и искам да чуя вашите аргументи и да се науча.
– Значи ти си младеж атеист?
– Да, аз не вярвам в никакви богове. Те не съществуват!
– Интересно…..!Чуйте ме, млади момко! Вие чели ли сте Библията, Корана или апокрифи?
– Не, но….
– Говорили ли сте с жреци, свещеници, имами?
– Не.
– Правили сте поклонение на свещени места?
– Не, но защо? Аз не вярвам в това….
– Живели ли сте при отшелниците, наблюдавали ли сте живота им, разговаряли ли сте с тях?
– Не.
– Тогава вие не сте атеист.
– А какъв съм всъщност?
– Вие сте невежа!