Как ще прекарат лятната ваканция децата ни? В гори, паркове, в планини сред природата или в задушните и затворените пространства на градските апартаменти с конзоли, таблети и телевизори? Аз определено гласуват за първия вариант.
Британско изследване, проведено от Националния тръст по здравеопазването е публикувало страшни за мен цифрите: при децата часовете насаме с природата бързо намаляват. Те прекарват повече време между четирите стени на жилището си или във вътрешността на превозното средство, особено при задръствания.
За растящото поколение природата е една абстракция, а не реалност. Много деца не искат да идат сред природата, защото там „има много комари, бобулечки, които ги хапят и няма Интернет“.
Желанието за разходка е изместено от предпочитанието да се седи в социалните мрежи. Командата: „Марш в стаята си!“ вече не е наказание, защото там има множество мигащи устройства и връзка с Интернет.
Това „дисконектване“ на природата влияе отрицателно, както на физическото, така и на психическото здраве. Как изолацията от природата ще повлияе на растежа, вече може да се прогнозира, но нищо добро не се очаква в това.
Разбира се, това не е никаква медицинска диагноза, но точно описва това, което виждаме навсякъде: природата престава да бъде „майка“, „учител“, „детски кът“.

Много туристи, които са решили тази седмица, да посетят най-красивите градове в Европа и да се запознаят с техните забележителности, са се сблъскали с неочаквани транспортни проблеми, това се отнася и за жителите на тези градове.
Този проблем е следствие на мащабна стачка на таксиметровите шофьори, обхванала Лондон, Мадрид, Барселона, Париж и Берлин. Причина за недоволството на таксиметровите шофьори е широкото използване на приложенията „Uber“ и „Chauffeur Prive“, която позволяват на пътниците да наемат бързо преминаващи коли, без да се свързват с таксиметровите служби.
В Брюксел работата на съответстващите приложения е била забранена, което дава надежда на таксиметровите шофьори от другите градове на Европа.
Между другото, във Франция ситуацията от стачката на таксиметровите шофьори се е влошила, поради частичната стачка на железопътни превозвачи.

Уморен пътник влиза във входа на един хотел около полунощ. Уморен след дългото пътуване, той помолил да му дадат едноместна стая.
Докато администраторът попълвал документите, мъжът забелязал красива жена седяща във фоайето. Той помолил администратора да изчака и изчезнал бързо в тази посока.
Минута по-късно той се върнал с жената под ръка. Потупвайки администратора мъжът казал:
– Неочаквано се срещнах със съпругта си. Нужна ми е стая за двама.
На следващата сутрин, мъжът отишъл да плати сметката и се изненадал, когато видял, че трябва да даде 3000 долара.
– Какво означава това? – разкрещял се той на администратора. – Аз бях тук само една нощ!
– Да, господине, – казал администраторът, – но вашата жена е тук от три седмици.

С развитието на Интернета, хората престанаха да си изпращат писма по пощата. И защо им е? Няколко реда в електронната поща и за секунди „нужното е направено“.
С развитие на пощенските услуги, хората все по-малко използват обикновената поща.
Интересното е, че след появата на пощите, хората искали да проверят до колко тя е стабилна и за целта изпращли невероятни неща по нея.
В САЩ Пощенската служба се е появила през 1913 г. Какво ли не изпращали хората по нея?
Джеси Боге и Глен Есте, от Охайо, пресметнали, че по-евтино ще им излезе да изпратят сина си на село при баба му като пратка, отколкото да му купят билет за влака. Те платили 15 цента за марките и го „застраховали“ за 50 долара.
Началникът на пощите, бързо прикрил такива възможносто за пратки, но хората продължавали да заобикалят тези правила, като например, изпращането на 14 килограмово дете при баба му. Тази мода приключила, след като стигнала своя връх през 1915 г. Така изпращането на деца по пощата било прекратено.
Но ето ви и още един интересен слуай.
Роб получил свободата си, като бил изпратен по пощата.
Това било най-голямото бягство от робство за времето си. В главата на Хенри Браун дошла гениална идея. Да се изпрати сам по пощата там, където не съществува робство.
На 29 март 1849 г. Браун взел дървен сандък и с помощта на приятелят си склададжия, 90-килограмовата пратка била изпратена във Филаделфия в дома на  аболиционистта  Джеймс Милер МакКим.
Беглецът толкова възхвалявал собственото си бягство, че през 1850 г. правителството приело Закон за избягалите роби. Много роби биха предпочели Браун да си държи устата затворена и да не разпространява историята си, така че и други да могат да направят същото.

Знаете ли, че Статуята на Свободата има нестандартна анатомична особеност?
В структурата на краката, при която вторият пръст е по-дълъг от първия се нарича „пръст на Мортън“.
Такава структура имат приблизително 10% от хората, но това не предизвиква някакво неудобство. Единствено при неправилен избор на обувки се появява болка и мазоли.
Древните римляни и гърци смятали именно този вариант на крак за естетически стандарт и го отразявали в скулпторите си.
За това структура с „палец на Мортън“ още се нарича гръцки крак, за разлика от египетския, където всеки пръст е по-малък от предишния.
От тук следва, че краката на Статуята на Свободата са от гръцки тип.