Архив на: admin

Защо паекът не се залепва за мрежата си

scale_6007279Паяжината е много лепкава, нишките ѝ са покрити с тънък слой лепило.
Интересно, защо паяците не се залепват за нея?
Краката им са покрити с тънки косъмчета. Когато паякът стъпва на мрежата си, се докосват косъмчетата му, а не крака му, а това съществено намалява повърхността на допир.
Освен това, на повърхността на косъмчетата има вещество, което намалява лепкавостта.
Когато паякът пробягва по паяжината си, лепилото се стича по косъмчетата и краката не се залепват.

Традиции в китайската кухня

kitayskaya-kuhnya-osobennosti-i-tradicii1Китайската кухня винаги се е славела, че е здравословна. Нейната история датира от преди 3000 години. Кулинарията в Китай се е смятала за важна наука, която се е изучавала в престижни учебни заведения.
От готвачите се изисквало не само приятен външен вид и добър вкус на храната, но и особени свойства, които могат да лекуват заболявания.
Ето защо старият готвач съчетавал готвенето с фармацията и медицината.
Има и особени традиции при сервирането на храната. То е съобразено с определена цветова гама. Често се наблюдава бяло-синя окраска на храната, ярките цветове се избягват. При еднократно хранене трябва да има течни и меки порции и обезателно купичка с пресен ориз.
Самото оформление на храната върху чиния също отнема много време и усилия. Първо всички съставки на едно ястие се варят, печат, задушават поотделно при различни температури. След това от всички съставки на яденето се правят композиции от цветя, класове и т.н.
Често на масата се поднася храна с плодове, които са нарязани по интересен начин и съставляват необикновенна картина. Такива ястия се поставят в центъра на масата и се ядат последни.

Самоотверженост за Божия слава

1За Ерик Лидъл, мисионер и известния спортист-бегач, на който е посветен филма „Огнените колесници“, някой е казал:
– Той проявява безкрайно смирение в победата и безкрайна щедрост в поражението.
Това е една от най-добрите дефиниции за кротост. Ерик Лидъл се е  стремял да използване колкото се може повече възможностите, дадени му от Бога. Но неговата кротост, благост и доброта предразполагали дори и тези, които той побеждавал в състезанията.
Кротостта е немислима без самоотвержеността. Това понятие има две значения, отрицателно и положително. В първия случай то означава отричане и отхвърляне, а във второто – дар.
Тези, които са се посветили да върши волята на Бога, не държат толкова за живота си. Те са научили тайната на себеотрицанието. Предали са живота и волята си на Христос. И в отговор, той им дава живот, който е много по-богат и по-пълноценен, отколкото те някога са могли да си представят.

Кое животно има зъби в стомаха

u-kogo-zubi-v-geludke-1Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.

Останал жив

1412599144_hohotok.net_1_1412533309_001Миналата година един непалски земеделец по време на работа бил ухапан от змия и то кобра.
В този момент той си спомнил съвета на един змиеукротител, с когото веднъж имал възможност да поговори.
Съветът бил следния:
– Ако някога те ухапе отровна змия, ухапи я и ти, и нищо няма да ти се случи.
Охапаният така и направил.
В резултат на това, земеделецът останал жив и здрав, а кобрата умряла на място.