В началото на 20 век предприемач Хуго Цитц построил в Дрезден тютюнева фабрика Йенице. Избраният проект за нея напомнял на джамия в ориенталски стил. Тръбите сполучливо  били замаскирани под минарета.

Това решение било продиктувано от желанието за допълнителна реклама на продукцията на фабриката, а от друга поради опасения, че градските власти няма да разрешат строителството на обикновен промишлен обект близо до историческия център.

Днес Йенице е превърнато в офисни помещения.

Жена отишла в командировка. Мъжът станал сутринта рано и събудил сина си да го води в детската градина.

Отишли в детската градина, а там казали на бащата:

– Това не е наше дете!

Отишли в друга детска градина, историята отново се повторила.

Двамата баща и син седнали отново в автобуса и пътували.

Изведнъж детето казало:

– Татко, още една детска градина и аз ще закъснея за училище.

В гръцкия език, както и на църковнославянския точката със запетая изпълнява ролята на въпросителен знак.

Трябва да се отбележи, че в типографията препинателните знаци не се отделят от предишните символи с интервал. Във френската типография точката със запетая, както и много други препинателни знаци, се отделят от предишните символи с кратки неразделни интервали. При компютърно набиране са започнали да ги заменят с обикновени интервали.

Оказва се, че точка със запетая за първи път е използвана от италианския печатар Алдо Мануцио в средата на 15 век. Той използвал този знак да разделя противоположни думи и независими части на сложносъчинени изречения.

Вера разхождаше своето огромно и добродушно куче в парка. Тя видя как едър и як мъж дърпа момиченце на около осем години.

Детето се дърпаше и крещеше:

– Пусни ме моля те! …. Мамо, ….. мамо ела ми помогни….. къде си, мамо….

Вера не се поколеба, явно момиченцето бе в беда и извика силно на мъжа:

– Пуснете детето! – Вера бързо сне намордника на кучето, но все още го държеше. – Или аз ще пусна кучето!

Изведнъж момиченцето прегърна мъжа и заплака. Вера не знаеше какво да направи, тя стоеше объркана и гледаше как разплаканото момиченце още по-силно се притискаше към мъжа.

На лицето ѝ се четеше ням въпрос: „Какво става тук?“

– Вижте, – започна да обяснява мъжът, – Аз съм баща на това дете. Водя дъщеря си в поликлиниката, да ѝ вземат кръв, а тя много се бои от иглите…..

И  бащата разпери безпомощно ръце.

– Извинете, – смутено каза Вера. – Аз помислих, че тя е в беда ….. Разбирате ли? …. Мислех, че я отвличате. Моля да ме извините.

Мъжът се засмя и протегна ръка към Вера за да се здрависат:

– По-добре човек седем пъти да се сгреши, отколкото веднъж да се премине без да се намеси. Ами ако това наистина бе отвличане. Вие правилно постъпихте.

Момиченцето вече успокоено, подаде ръка на баща си и двамата тръгнаха към поликлиниката.

Всеки, който казва, че вярва в Господа, но упорито продължава да води неморален начин на живот, оказва дестабилизиращо влияние върху другите. Той е като квас.

Духовният живот не може да бъде компромисен.

Както по време на старозаветната Пасха евреите трябвало да отделят всичкия квас, така и християните трябва да премахнат от живота си кваса на греха.

Христос, нашето пасхално Агне, умря за нас, за да бъдем очистени.

Пред кръста ние сме длъжни да се покаем за греховете си, а не да се оправдаваме или да крием какво сме направили.