Някои кучета много обичат водата, плуват заедно със стопаните си, други се страхуват да се докоснат до нея, но не и Зевс.

Кой е пък този?

Зевс е куче порода хъски, което обича да играе в пълна вана с вода.

Собствениците му решиха, че е време за разходка и затова го повикаха:

– Хайде Зевс на разходка.

Но той нямаше нямаше никакво намерение да върви навън.

Дори показа малко инат и напълно отказа да напусне любимото си място.

В погледа му се четеше молба: „Моля ви, пуснете ми водата!“

И като не получи задоволителен отговор, започна да вие.

„Каква несправедливост, вместо да ми пуснат водата, ме викат да излезе на някаква си глупава разходка“ – негодуваше Зевс.

И все пак стопаните надделяха, Зевс излезе на разходка.

Пий там, където кон пие, защото той лоша вода няма да пие.

Направи си легло, там където котката ляга.

Яж плодове, които червей е докоснал, защото те не са пръсканите пръскани с отрови.

Съди дърво, там където къртица рие.

Дом строй на това място, на което змия се пече.

Копай кладенец, където птиците правят гнезда в горещината.

Лягай и ставай с кокошките  ще имаш златно зърно на ден.

Яж повече зелено, ще имаш силни крака и издържливо сърце, като зверовете.

Плувай често и ще се чувстваш на земята, както риба във водата.

По често поглеждай към небето, а не под краката си и умът ти ще бъде ясен и светъл.

По добре е да мълчиш, отколкото да говориш, тогава духът ти ще бъде мирен и спокоен.

Експертите по психология бият тревога по този проблем.

Позната ви е фразата: „Не виждаш по-далече от носа си“. Днес тя можем да преобразуваме така: „Не виждаш по-далече от електронното си устройство“.

Ако изчезне достъпа до Интернет, мигновено възниква чувство на самота и изолация от околната среда. Изчезва възможността си да проверим електронната поща, собствената си страница в някоя от социалните мрежи, не можем да погледнем прогнозата за времето или нямаме възможност да прочетем новините.

Зависимостта от информационните технологии се смята за нормално за разлика от алкохолната или наркотична зависимост.

Тя се проявява главно в по-голяма умора. Хората, които прекарват по-голяма част в социалните мрежи, са подложени на повече психически разтройства.

Възрастните хора обикновено са зависими от телевизията, а младите от мобилните телефони и Интернета. Ежедневието на децата и юношите е тясно свързано с онлайн игри и социалните мрежи. За мнозина световната мрежа напълно замества реалния живот.

Зависимостта от електронни устройства или Номофобия е страх да останеш без мобилен телефон, компютър или далече от тях.

Не съм против развитието на различните технологии, аз самата ползвам мобилен телефон и лаптоп, но да бъдеш потребител  и зависим от тези неща не е едно и също нещо.

Република Буркина-Фасо  е пуснала колекционерска сребърна монета на изложба от истински древни амонитни мекотели.

В съвременната природа амонитните мекотели вече не съществуват. Те са живели много години назад, но техните вкаменени черупки често се срещат в наше време.

Монетата от Буркина Фасо с древни амонитни мекотели е пусната в малък тираж, само 500 екземпляра, но всяка монета е уникална. Тъй като всяка раковина си има свой неповторим рисунък, а полировката и седефа я правят произведение на изкуството.

Характеристиките на тази монета са: Стойност на монетата 1000 франка; диаметър – 44 мм; тегло на среброто – 31,1 грама; метал – сребро 999-та проба; тираж на монетата – 500 екземпляра; година на изрязване – 2016 г.

Никола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене

Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.

Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.

Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:

– На кого всъщност искаш да благодариш днес?

– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.

– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.

– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …

– А на Бог?

– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.

– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“,  – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?

– Как кой? Бог! – ахна Никола.

Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.