
Стефан седеше в църквата, слушаше проповедта и се възмущаваше:
– Добре, открил си тайния ми грях, но трябва ли да говориш за това публично? Това е грубо от твоя страна, апостол Павел никога не би постъпил така.
Странното е, че подробностите за проповедта изглеждаха доста общи и приложими за всички. Никой не гледаше към Стефан, но очевидно пастирът говореше за него.
– Много е осъдителен, – въздъхна тежко Стефан, – но нали в Библията се казва да не съдим.Тогава защо продължава да говори за греха ми?
Той се почувства неудобно, заради тайния си грях.
Стефан изпъшка:
– Като несъвършени хора всички се борим с греха. И все пак някак си моя грях излиза, че е по-лош от греха на всички останали.
Целия му ден бе провален.
По време на молитвата Стефан реши:
– Ще се покая за греха си и ще престана да се оплаквам от пастира.