Слънцето се опитваше да се усмихне, но лъчите му не се усещаха. Хората загърнати в палта, якета и шуби бързаха към място, където можеха малко да се постоплят. Една малка пенсионерска група от мъже този път бяха намерили подслон на сбирката си в сладкарницата.

– В нашата страна промиват мозъците ни, – каза Горан. – И знаете ли как го правят?

– Постоянно ти говорят едно и също, – обади се Станой. – И то не направо, а само чрез рекламите: „Хубаво е да имаш нова кола, къща, повече пари, да притежаваш повече предмети“.

– И защо трябва всички да мислят така? – попита Лальо.

– Съзнанието на съвремения човек е така размътено, че е загубил представа, кое е важно и кое не, – обясни Радой.

– Навсякъде хората са готови да налапат нещо ново, а кола, я някоя нова техника, – намеси се и Захари. – А после се хвалят: „Виж какво имам?“

– Тези хора са жадни за обич, – поклати глава Горан, – но използват какви ли не заместители. Прегръщат материалните неща и очакват да се почувстват по-добре.

– Не може материалните неща да заместят любовта, нежността, добротата или приятелството, – с тъга каза Лальо. – Парите и власта не могат да заместят всичко това.

Горан въздъхна дълбоко:

– Ние често объркваме нещата, които искаме с тези, от които се нуждаем и за това не сме удовлетворени.

– Удовлетворение могат да ти донесат други неща, като например, да отделиш малко време за някой, да му обърнеш внимание, – каза Захари.

– Да се раздаваш за другите, – плесна с ръце Станой, – това те прави жив. Например ако видиш някой, че е тъжен и го накараш да се засмее, нима няма се почувстваш удовлетворен?

– Ако не завиждаш, не желаеш  това, което принадлежи на друг, – каза Захари, – можеш истински да обичаш хората, а това, което получиш в замяна ще те удиви.

Те бяха възрастни хора, но знаеха, кое е ценно в живота и искаха да го предадат на следващото поколение, но имаше ли кой да ги чуе?

Едно момче поискало разрешение от майка си да отиде със съседите на излет. То обещало на майка си, че винаги ще казва истината. Тя зашила в якето му една сребърна монета и го пуснала да върви.
По пътя ги нападнали разбойници. Ограбили им всичко. Един от нападателите се приближил и попитал момчето:
– Имаш ли някакви пари?
– Да, – казало момчето.
Разбойникът преровил всичките му джобове, но нищо не намерил.
– В джобовете си нямам пари, – казало момчето, – те са зашити ето тук.
И момчето показало мястото, където майка му била зашила монетата.
Разбойникът не повярвал, но все пак проверил. Той бил удивен и изненадан, когато видял, че парата наистина е там.
– В края на краищата, ти можеше да я скриеш, – казал разбойникът, – защо ми каза, че имаш пари?
– Обещах на майка си да казвам винаги истината, – казало момчето.
Разбойникът бил трогнат от искреността на момчето. Той върнал всичко ограбено не само на момчето, но и на неговите спътници.
Не се страхувай да говориш истината дори тогава, когато е в твоя вреда. Бог обича истината и ще ти възстанови всички загуби възникнали по такава причина.
Красотата на коня е надпреварата, а на човека в изявяване на истината.
Под правда се разбира не само част от добродетелите, а всичките те като цяло.