Бразилският скитащ паяк или банановият паяк е най-отровният известен такъв. Той е един от най-големите видове паяк в света.

Често се среща в тропическите гори на Южна Америка. Израства до 13-15 см.

През нощта тези паяци се скитат в джунглата, оттам и името им, за да търсят храна, а през деня се крият в тъмни и влажни места в близост до човешките жилища.

Ухапването му е много болезнено и отровата съдържа невротоксин, който причинява загуба на мускулен контрол и затруднено дишане, което води до парализа и в крайна сметка до задушаване.

Интересното е, че при ухапване бразилският скитащ паяк не винаги инжектира отрова, това се случва само при 30% вероятност.

Китайски учени установили, че добре познатите заместители на захар – захарин, аспартан, еритритол, могат да бъдат смъртоностни за опасно инванзивните видове мравки  Solenopsis invicta, известни още като червените мравки.

Родината на този вид са горите на Южна Америка, но се разпространил на юг, на островите на Западна Индия, Южен Китай и остров Тайван, Филипините, забелязани са в Индия и Австралия.

В отровата на тези мравки се съдържа алкалоид соленопсин, който оказва силно въздействие върху кожата на човека, предизвикващо усещане за изгаряне. За това са ги нарекли огнени.

Не са редки случаите на тежка алергична реакция след ухапване от тези мравки.

В хода на изследванията се разбрало, че сред огнените мравки, които хранели със заместители на захарта, смъртността им била повече от 80% в сравнение на тази в контролните групи.

При това еритрита и другите подсладители се оказали бавно действащи отрови, така че опитните мравки успели да предадат порция смъртоносна емисия на своите събратя по колония в хода на обикновения за мравките обмен на храна. Това прави заместителите на захарта ефективен материал, за производство на изкуствени примамки.

При по-нататъшните експерименти учените възнамеряват да определят, какво ниво на еритритол, захарин и аспартам е токсичен за огнените мравки, но и да им позволяват да се върнат в колонията и да предадат храна по веригата нататък.
Изследователите също ще видят, как действат примамките не в лабораторни условия, а в реални.

Сегашната столица на Перу Лима многократно е разтърсвана от ужасни земетресения.

Първото силно земетресение е станало през 1687 г. Повечето от сградите били напълно разрушени и пострадали огромен брой хора.

След това земетресение градът започва да губи търговското и икономическото си влияние, което е притежавал.

Основните търговски и финансови потоци са се преориентирали към други градове в Южна Америка: Буенос Айрес и Картахена.

Второто опустошително земетресение е станало през 1746 г.

През  XX век  градът също е бил разтърсван. Мощното земетресение през 1940 г. е довело до значителни разрушения.

Пътища решават проблемите на инфраструктурата. Те свързват хората и очароват с многото си лица.

Панамската магистрала, която е приета за най-дългият път в света, се простира от снежните простори на Аляска до бреговете на Южна Америка на 30 000 км.

По пътя, който минава през два континента се срещат джунгли, планини, ледници, пустини и, разбира се, много опасни и труднопроходими места.

Това е един от най-старите градове в Южна Америка. Той е основана от испанските колонизатори на 15 август, 1537 г.

Денят в който е основан града, е съвпаднал със християнският празник Успение Богородично, за това първоначалното име на бъдещата парагвайска столица звучало така: „Сиудад де Нуестра Сеньора Санта Мария де ла Асунсион“, което в превод от испански означава „Град на Успение на нашата госпожа Св. Мария Богородица“.

След това името значително се съкратило на до Асунсион, т.е. „Успение Богородично“.

До наши дни се е съхранила оригиналната планировка на кварталите,  както и архитектурата на къщите от началото на епоха на колониализма.

След края на Втората световна война, в която Парагвай е обявила своя неутралитет и не е взела участие в нея, Асунсион е станал убежище за редица бивши офицери на хитлеристка Германия. Там те се криели от правосъдието за извършените от тях престъпления.