Силен трясък събуди Дона. Тя бе самотна майка. И първото, за което си помисли бе:

– Някой се промъкнал в дома ми ….. децата ми, – едва не извика тя.

Тя скочи от леглото и грабна бухалката, която бе наблизо. С разтуптяно сърце „добре“ въоръжена Дона се втурна през вратата.

Първо провери детската стая. Децата спяха спокойно в леглата си.

Стискайки здраво бухалката Дона внимателно обходи останалата част от апартамента.

– Ааааа, – недоволно извика тя.

Металната щора в банята бе паднала.

– Изкара ми акъла, – нервно пристъпи Дона напред.

Накрая се засмя, когато забеляза пластмасовата бухалка на тригодишната си дъщеря в ръцете си.

– Това изобщо нямаше да ми свърши работа, ако някой бе нападнал дома ми, – въздъхна тя.

Без значение с каква трудност се сблъскваме, нашите оръжия не са адекватни. Те са като пластмасови играчки.

Колко често сме грабвали каквото ни попадне под ръка, за да открием после, че това е крайно несъответстващо, дори безполезно срещу натрапниците в живота ни?

Обикновено се съкрушаваме от неспособността си да решим проблема.

Ако отсъства Бог от живота ни всички оръжия, които бихме използвали срещу нападателя, биха били незадоволителни и безполезни.

Когато зависим само от собствените си сили, лесно се плашим.

Ако проблемът е много по-голям, безпомощността и страхът ни водят до гняв и вина. И всичко това е, защото се доверяваме единствено на себе си.

Бог понякога ни позволява да участваме в битката, но ние винаги се нуждаем от Него. В сражението, Той не се нуждае от нас, за да спечели.

Когато Бог се бори за нас, победата е сигурна.

Ако установим, че оръжията ни са недостатъчни в житейските битки, това е, защото не се доверяваме напълно на Бога.

Той е нашият щит, крепост и яка кула.

Слънцето макар и не много силно грееше в градинката пред блока. На детската площадка в пясъка весело си играеше Юри, малко четиригодишно момченце. Баба му го наблюдаваше от прозореца на кухнята от втория етаж.

Юри бе спокойно и добродушно дете. Не създаваше много грижи на родителите си. Беше послушен и изпълняваше всичко, което му нареждаха. Малкото дете много обичаше да пее и сега си тананикаше една от песните, които бе чуло в църквата, където го водеше баба му.

Внезапно до детската площадка спря кола. От нея излезе едър мъж и се насочи към Юри. Той грабна малкото момче и бързо го навря в колата. Юри не успя да извика, колата бързо потегли.

Бабата ахна и изкрещя, но наблизо нямаше никой, който да се притече на помощ.

Страхът в Юри отстъпи на песента, която напираше в него и той запя:

– „Както еленът пръхти за потоци водни
и аз за Тебе копнея.
Ти единствен Си Този, Който търся …..

– Млъкни, – изрева мъжът на предната седалка до шофьора.

Това не смути Юри и той продължи да пее:

– „….с цялото сърце. Ти Си сила, моя щит“

– Хлапе, затвори си устата, ще те шамаросам, – още по-гневно изкрещя мъжът.

Но малкото момче не можеше да спре, тази песен като че ли извираше от него с пълна сила:

– “ ….. аз предавам се в Твоята власт. Ти единствено мое желание, аз хваля Те“.

Завършвайки песента, Юри започна отначало.

Двамата мъже отпред в колата беснееха, но бяха още в града и имаше много движение. Те не можеха да спрат, за да усмирят малкия певец.

А Юри пееше и сърцето му се изпълваше с мир. Мъжете в колата се умълчаха. Вслушвайки се в думите на песента, похитителите се укротиха, нещо ставаше с тях …

Изведнъж колата спря, шофьорът скочи, отвори задната врата и избута грубо Юри от колата. Малкото момче падна на тротоара, а колата потегли.

Мъж и жена се притичаха веднага до падналото дете.

– Момченце, добре ли си, – жената започна да опипва детето и да го оглежда, дали има някъде наранявания.

– Защо те изхвърлиха от колата? – попита мъжът.

– Играех на пясъка …..и те…. те … ме взеха ….. – объркано започна да обяснява Юри, след което лъчезарно им се усмихна.

– Къде живееш? Как се казваш? – попита го загрижено жената, досетила се вече, какво точно е станало.

– Юри Спасов Дерменджиев, квартал Липите блок 402 етаж 2 апартамент 17, – отговори детето.

Скоро безстрашният певец бе отведен у дома. Когато се намери в прегръдките на баба си, Юри развълнувано започна да разказва:
– Знаех, че Бог е с мен и запях. Стана ми хубаво. Чичковците се развълнуваха от песента и ме пуснаха.

Държавата Израел е основана само преди 69 години, Въпреки това нейните корени са от библейски времена. Ето защо толкова много национални символи на Израел се коренят в вековните истини на юдеизма.

Прекрасен пример за това е знамето на Израел. То не е много сложно – две хоризонтални сини ивици около звездата на Давид на бял фон. Какво означава това?

Добре известен флаг на държавата Израел е приет през 1948 г. Основата на неговия дизайн е призван да ни напомня молитвения шал, с който евреите покриват главите си.

На иврит това покривало се нарича талит טלית, т.е. „покритие“, точно както държавата Израел действа като защитно покритие за своя народ.

Отличителният синия цвят известен като тхелет תכלת, така се нарича нишката, която според Тора, трябва да се закрепи към края на дрехата (кн. Числа 15:38).

В сърцето на израелското знаме е шестолъчна звезда, наречена „звездата на Давид“. На иврит се нарича Маген Давид מגן דוד, което означава „щит на Давид“.

Този знак не води началото си от библейския цар Давид, но въпреки това той е бил еврейски символ за не по-малко от 1000 години.

Първоначално са го използвали евреите в средновековна Прага.

Централният символ на знамето е избран на първия ционистки конгрес през 1897 година.

Редовните упражнения са от жизненоважно значение за съвременния човек. Освен това, както за възрастните, работещи с компютри, така и усърдно учещите се деца, гимнастиката, даже прости упражнение изпълнявани рано сутрин, тичане няколко километра, ….всичко това дава на мускулите, сърцето и всички системи в организма ефективен и важен „заряд“ от сили.

Ползата от физически упражнения отдавна е доказана. Движенията осигуряват на нашето тяло комплексна подкрепа. Много е важно да се натоварват тези мускули, които почти не се използват във всекидневието. От тренировки се нуждаят сърдечно-съдовата и дихателна система.

Умереното, но постоянно натоварване подобрява издръжливостта и цялостното здраве, включително и умственото. Движението е полезно не само за тялото: тя облекчава стреса, нормализира настроението и състояние на духа. Сутрешните часове са особено добри за тези, които искат да „изгорят“ калориите си.

Всеки път, когато започнете активно загряване и се движите по- бързо, ускорят метаболитните процеси, което подобрява настроението, предпазва от стареене и дава енергия.

Ускореното дишане, води до насищане с кислород на клетките, стимулира кръвообращението във всички органи и тъкани. Безценният психологически ефект, също не бива да се забравя.

Един добър навик редовно да се ангажирате с физически упражнения, се превръща в надежден „щит“срещу стреса и хроничната умора.

Разбира се, не всички натоварвания са еднакво полезни. Преди да започнете тренировките направете си обстоен преглед.

Възможно е многото упражнения да навредят, например, при проблеми със ставите, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и заболявания на вените.

Медицински консултации ще ви помогнат да изберете тези видове физически занятия, от които ще имате максимална полза, дори могат да решат вече съществуващи ви проблеми със здравето.

Преди известно време в един град имало голям пожар. Един възрастен служител от църквата отишъл  в дома за молитва, за да се помоли. Застанал на колене и започнал да се моли за спасението на града.

Огънят бил съвсем близко. Приятелите на служителят го молели да излезе от помещението, но той продължил да се моли.

И изведнъж станало нещо неочаквано. Пламъкът идващ вече към стената, внезапно спрял и не се докоснал до дома за молитва. Много хора, които живеели в този град, прославили Господа за това чудно избавление.

Молитва е най-ефективното средство, чрез което получаваме от Бога всичко необходимо за живота и благочестието. Навсякъде има нужда от молитва.

Молитвата е свалила железните вериги от краката и ръцете на апостол Петър, разтворила е вратите на затвора и безопасно го е превела през всичките стражи.

Чрез молитва апостол Павел е разхлабил кладите на краката си и се е отворила вътрешната тъмница.

Молитвата на Исус Навин е задържала движението на слънцето, докато израилевите синове не победиха врага с помощта на Бога.

Молитвата дори спря Всемогъщият да отмъсти на грешниците.

Молитвата на Езекия, цар на Израел, завърна назад слънцето с десет градуса.

Молитвата на Илия заключи небето и по- късно го отвори, когато той с молитва свали огън от небето върху жертвата.

Молитвата на тримата младежи сред огъня ги запази от изгаряне.

А с какво израилтяните победиха своите многочислени врагове: ханаанците, хетейците, евусейците, аморейците, гергесейците, мадиамците, асирийците? Това не е оръжие, което при излизането си от Египет даже не са имали, а молитвата.

Молитвата не е като другите оръжия. Тя разруши стените на Ерихон по времето на Исус Навин.

Тя е щит и оръжие в битката с враговете.

Невидимите врагове, които нападат душите ни, са много по-силни от нас, но те се побеждават чрез молитва.