Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.
Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.
Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.
Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.
И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.
Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:
– Мога ли с нещо да ви помогна.
– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.
– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.
– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.
– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.
Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.
Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.
Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.
Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:
– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.
Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.