Иванов често се увличаше в компютърни игри на работното си място и вечно не му стигаше времето, за да извърши основната си работа във фирмата.
Началникът му почти всеки ден го мъмреше за това.
Но веднъж се случи чудо.
Началникът му не го повика в кабинета, както обикновено, а дойде специално до бюрото му.
– Браво, Иванов! Изненадахте ме. Вчера сте свършили много повече работа, отколкото за цял месец.
– О, вчера просто нямах Интернет ….
Жената на един агарянин имала ужасни болки в гърдите. Лекарствата, който ѝ давали лекарите, не ѝ носили облекчение.
Състрадателният ѝ съпруг я качил на коня си и двамата се насочили към женски манастир, известен с чудотворните лечебни свойства на светената си вода.
Валял силен дъжд и двамата съпрузи изгубили пътя, защото той бил размит. Едва вечерта пристигнали в манастира, когато монахините си лягали.
Пазачът не им отворил вратата. Тогава те го помолили за една стомна със светена вода. За него всички води били еднакви. Налял им вода от най близката локва, като предварително я размътил с краката си.
На другия ден агарянинът докарал вол в дар за манастира, като благодарност за изцелението на жена си.
Когато пазачът чул разказа на щастливия съпруг за чудото, случило се на жена му, се покаял пред Господа за своето коравосърдечие и високомерие.
Горан вървеше по пътя и задълбочено разсъждаваше, когато видя жена да обикаля около един малък самолет. Тя беше на средна възраст, но за годините си бе доста запазена. Наоколо нямаше никой.
– Ей, младежо, искаш ли да полетиш за последно, преди да се е стъмнило? – попита жената.
– Не, благодаря, – каза смутено Горан, – трябва да се прибирам.
– Не се отказвай толкова лесно, – настоя жената. – Ако се издигнеш високо може и да прозреш това, което търсиш и те вълнува.
– От къде знаете, че търся нещо? – стъписа се Горан. – „Нима бе прочела мислите му?“ …
– Всеки търси нещо, – засмя се жената. – Любов, пари, успех, щастие, ….. Когато излетиш нагоре в небето, нещата се проясняват и изглеждат по съвсем друг начин.
Дали от думите или някакво забравено старо желание, накара Горан да се качи в самолета.
Когато жената включи двигателят и започна да ускорява по пистата, тя се обърна към Горан:
– Явно се нуждаеш от нова перспектива.
Горан затвори очи и когато самолетът излетя, сърцето му се разтуптя. Двигателят пронизително бръмчеше, а хладния въздух галеше лицето му. Вибрациите на машината се придаваха на тялото му. Горан имаше усещане, че ще се разбие на хиляди парченца.
– Нищо няма да видиш, ако стоиш със затворени очи, – укори го жената. – Колко смешно е понякога, като си помисли човек, колко много хора минават живота си със затворени очи. Те позволяват на страха да ги заслепи и пропускат чудесата, красотата и възможностите си.
Горан бе съгласен, тази жена говореше истината. Той бе позволил на страха да го надвие.
С голямо усилие отвори очи и видя ….. залезът. До сега не бе виждал слънцето толкова голямо, червено и красиво. Дали ако протегне ръка ще го докосне? То бе толкова близо.
– Колко е красиво, – възкликна Горан.- от тук наистина всичко изглежда малко по-различно.
– Много обичам работата си, – каза жената. – Всеки път, когато летя, разбирам как Бог ни вижда. Така Господ вижда началото, средата и края за всеки човек. Ти можеш да мислиш, че си се изгубил, но Бог знае от къде си тръгнал, къде си сега и къде трябва да стигнеш. Голямата картина е по-ясна, когато я видиш от по-високо.
– Ех, да можех и аз да виждам така в живота си, – въздъхна Горан.
– Достатъчно е да имаш вяра – каза жената – и да знаеш, че пътя, по който вървиш, ще те отведе към целта.
– Странно, летя, издигам се нагоре, но все още не всичко ми е ясно, – каза неуверено Горан.
Жената се засмя. Тя бе летяла дълги години и бе съпоставяла различни гледни точки и перспективи, така се бе научила да вижда неща, които убягваха на другите хора.
– Твоето минало води към бъдещето, а бъдещето е свързано с миналото, – каза жената. – Не можеш да имаш едното без другото. Ако си загубил отправната си точка, трябва да се върнеш малко назад, а след това да продължиш напред.
– Как може миналото да ми помогне за бъдещето? – със съмнение попита Горан.
– Може би човек трябва да се върне в детството си и да си припомни какво е обичал да прави, преди да започне да се съобразява и слуша мнението на другите. Желанията на близките ни, често ни отклонява от нещата, които правим с радост и ни доставят удоволствие. За това по-късно сме недоволни от работата си и от живота си изобщо.
Горан усети, че в думите на тази жена имаше нещо „здраво и силно“, за което трябва да се хване.
Елена живееше в един не много голям град, но в него се усещаше живот. Тя бе сама с двете си малки деца. Мъжът ѝ почина преди пет години.
Елена изтегли кредит от банката и си отвори цветарски магазин. Първоначално всичко вървеше добре. Хората идваха и купуваха редовно цветя от нея. Тя бе любезна със всички и помагаше на всеки, с каквото може. Радваше се, защото виждаше как хората се усмихват и радостни излизат от магазина ѝ.
Дойде кризата и Елена бе принудена да затвори магазинчето си. Веднага се хвана на друга работа, но заплатата бе малка и тя не можеше да погасява дълга си към банката.
Някой я посъветва:
– Иди си преструктурирай дълга.
Елена послуша и отиде, но в банката не ѝ направиха отстъпка. Сумата, която ѝ оставаше да върне бе доста солидна.
– Какво да правя? А децата? – Елена стоеше на стола у дома и плачеше.
Малкият ѝ син Иван я прегърна и каза:
– Не плачи, мамо! Разкажи за нас във Facebook, може някой да се смили над нас и да ни помогне.
Елена нямаше никаква надежда, че това може да стане. Хората сега са в затруднено положение.
Тя си спомняше как един човек от банката ѝ бе казал:
– Да си мислила, когато си теглила. Щом си взела пари трябва да ги върнеш.
Елена не отказваше да върне парите, но сега нямаше от къде да ги вземе.
Въпреки съмненията си, тя седна и написа в социалната мрежа, търсейки помощ, от неравнодушни граждани.
И чудото стана.
Само за една нощ, хора, които изобщо не я познаваха бяха събрали сумата и дългът ѝ бе изплатен.
От събраните пари даже ѝ бяха останали да купи обувки на дъщеря си и палто за сина си.
След това много хора посетиха Елена и ѝ подариха дрехи и храна. Тогава тя разбра, че не е сама и че в труден момент ще се намери някой, който да ѝ помогне.
Омръзнало ни е вече от скучни и традиционни празници и вече се чудим какво още да отбележим?
В действителност съществуват много необичайни празници и фестивали. Ето ви и един от тях – Международен ден без интернет.
Внимавайте добре, не става дума за безопасен интернет, а за ден, в който изобщо няма да влизате в интернет мрежата.
Вие можете ли да си представите, в наше време, да се живее макар и един ден без интернет? Това сигурно е много трудно, особено за младото поколение.
Но на 31 януари Земята ще се изключи от това чудо, за жалост не от всички живеещи на тази планета.
Този празник се чества от световната глобална интернет общност всяка година в последната неделя на месец януари.
Хора, на 31 януари „превключете“ на реални събития в живота и вижте какво става около вас!