Няма политика там, където отсъства познание за миналото, липсва приемственост, анализ на грешките или разбиране на настоящето. Текущите събития замъгляват всичко. Новините изместват чувството за приемственост, блокират паметта, а това води до непрекъснато фалшифициране на предишни събития, когато отново изплуват в потока от новини.
Повечето новинарски истории пречупват всекидневния реален свят в свободно плаващи частици със съмнителна стойност. Събитията на едни и същи политиески и икономически сили, често се разглеждат като независими.
Вместо да се вижда един полярен свят, придържащ се към ясни, исторически, икономически и политически тенденции, на обществото се показва хаотичен свят, движен от привидно произволни и тайнствени сили.
Мнозина читатели смятат, че да бъдеш добре информиран е равносилно на това да бъдеш образован. Прекаленото надценяване значението на информацията, замъглява жизненоважното разграничаване между простото натрупване на данни и разбирането, способността да свържеш фактите по смислен начин.
Да се наблюдават политическите водачи и техните действия по телевизията е вълнуващо, но това е само фасада, видима последица или проявление на по-дълбоки и важни проблеми.

Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.

Учените смятат, че този „ефект на обратния път“ не е резултат от това, че се минава по добре познат маршрут, както се смяташе до сега, а заради различните очаквания.
Водещият изследовател Нилс ван де Вен от университета Тилбург в Холандия е заявил, че тъй като хората често подценяват колко време ще отнеме пътуването, го възприемат като дълго. Въз основа на това чувство, пътникът очаква пътуването на връщане също да бъде дълго, но той се оказва по-кратко, отколкото се е очаквало.
Изследователите отбелязват, че прекалено оптимистична оценка за времето, прекарано на път, води до илюзията, че пътуването на връщане е по-късо.
Това заключение се основава на три кратки проучвания, в които са участвали 350 души, които са пътували по различни начини: с автобуса, с велосипед…
Резултатите, получени от учените разрушили популярнното обяснението, че обратният път е по-кратък, тъй като вече е известен и следователно е по-предсказуем за пътуващия.

Много хора с ампутирани крайници твърдят, че ги болят. Понякога това не е болка, а просто чувство, че те са там. Това фалшиво усещане изпитват не само инвалидите. Например, понякога някои от нас имате усещане, че във джоба си няма повече телефон или пък се ядосват, когато чувстват, че някой им звъни, когато телефона им е на беззвучен режим, а после се оказва, че никой не ги е търсил.
Изследователи установили, че различните части на мозъка са свързани с определени части от тялото. Когато се отреже крайник, връзката му с мозъка остава активна, докато мозъкът не обнови „картата на тялото“ и не свикне с това, че този или онзи крайник вече го няма. За хора, чувстващи несъществуваща вибрация на телефона, са развити аналогични неврони структури.
Страното е, че хора, които не се разделят с телефона си, го възприема като част от тялото. Може би това обяснява случая, когато сме си забравили телефона у дома, но чуваме и усещаме позвъняванията. Това е повод за безпокойство, тъй като ние силно сме привързани към технологиите.

Казваше се Петър. По време на бойните действия в Афганистан служеше в разузнаването. Занимаваше се с намиране на отредите на моджахедите.

Всичко изглеждаше банално просто. Той заставаше пред стената, на която бе окачена картата на Афганистан и започваше внимателно да се вглежда в нея. След известно време съобщаваше:

– На този и този участък по това и това време ще се опитат да се врежат. Числеността на отряда им е толкова….

Какво правеше този човек? В какво се състоеше неговият разузнавачески метод?

Петър усилено се взираше  в картата, докато очите му се насълзят….. Изведнъж картата оживява. Отделните участъци от нея започват да плува, смесват се.

На фона са нарисувани пустини и планински релеф. Появяват се прозрачни линии. Те пулсират, движат се.

Той осъзнава, че там има натрупване на вражески войски. Вижда накъде са се насочили.

Някакво необяснимо усещане му подсказва техния брой и с какво са въоръжени.

Изведнъж мозъкът му се пренасочва и той вижда своето подразделение и веднага разбира могат ли да устоят на готвещата се атака.