Площ от 2,5 хиляди квадратни километра в Тибет има статут на специално защитена. От тук можете да видите тъмното небе в целия му блясък, без страх от т.нар световно замърсяване.

Специално защитена територия, е получила името музей на тъмното небе.

Появата му е по инициатива на учени, които са се обърнали към местните власти, отбелязвайки че районът е уникален, единствен по рода си в света, и човечеството ще загуби, ако не бъдат направени усилия да се запази тази пространство.

Освен това, тази област може да бъде място за насърчаване на астрономическите познания.

В Китай, това е първият национален парк, а на планетата има повече от осем подобни резервата, за чиято безопасността следи Международната асоциация на тъмното небе.

За разлика от другите места, трудно се достига до този  резерват, тъй като се намира в труднодостъпни планински райони. Освен това на чужденци често се забранява да посещават Тибет.

Книгите са начин да се учим от тези, които вече не са между нас.

Човечеството се е развивало. То е довело до такъв вид знание, което може да се разраства, но не винаги се помни.

Има истории, които са по-стари от много страни, приказки, които са преживели култури и места в които за тях са чули за първи път.

Ако вие не цените книгите, не оценявате информацията, която се съдържа в тях за съответната култура и отхвърляте мъдростта запечатана в тях.

Ако заглушавате гласа на миналото, вредите на бъдещето.

Веднъж пред свещеника застанал брадат старец с износен костюм и голяма тояга, като на Дядо Мраз и се представил:

– Аз съм господ, творецът на Вселената. Ето тези две ръце са създали целия свят. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Ерусалим за летящи чинии. О тях ще слязат моите ангели и ще избавят човечеството от осквернението. Никой друг не може да направи това, само аз, всемогъщия, вездесъщия и вечния творец.

– А ние с нещо можем ли да помогнем? – попитал свещеникът.

– С пари. Като начало за билет до Ерусалим.

И какво или – или? Това зависи на къде гледаме.

Или в масовата единица в обществото, или в елита.

Или глупавите потребители със стандартен-щампован мозъка или в зараждащият се елит.

Или се движим към успех в образованието, кариерата, бизнеса, или тъпо лазим е интернет, седим в социалните мрежи, получаваме падащата ни се парична част, чрез която можем относително добре да съществуваме.

Или в уеднаквената, щампована част на човечеството, или в компанията на ярките личности.

Процесът на уеднаквяване е започнал и то не отдавна, но върви с нарастващи темпове.

Знаете ли кога забелязах това? Само не ругайте и не се оплаквайте.

Когато една стока изчезне, а вместо нея се появи нещо единно и неразличимо от останалите, но със същото име. Такива мога да назова достатъчно много.

Например поничките с белия крем изчезнаха, но те по нищо не могат да се сравнят със сегашните „понички“ пълни с някакъв конфитюр или мармалад.

Ето качвате се във метрото, влака, автобуса. По-рано в превозните средства хората четяха книги, а сега всеки е потънал в своя смартфон или таблет и не забелязва какво става край него. В това няма нищо особено, освен едно.

Човечеството стремително си губи паметта.

Това се нарича „Google ефект“, когато мозъкът става инвалид подпиращ се на патерици – мини технологии. Този ефект е заразен и се предава ……

И знаете ли, кое е най-лошото? Това, че хората не забелязват това.

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.