В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Вродените или придобити увреждания не са нещо необичайно сред хората. Едно от най-тежките увреждания е слепотата.

Тя е крайна форма на нарушение на зрението., при която човек нищо не вижда.

Около 39 милиона хора в света са напълно слепи. Техния живот много се различава от този на здравите хора.

Съществува мнение, че слепите не са социално активни.

И че единствената причина, поради която излизат от дома си е да пазаруват, да си плащат сметките и да ходят на работа.

Някои слепи се държат така, но други напълно противоположно.

Те искат да научат нещо ново. Посещават концерти, ресторанти и даже кино. Занимават се със спорт, включително екстремните.

Всичко зависи от личността, от интересите и предпочитанията на самия човек.

„Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат“.

Този човек остана безмълвен, нямаше какво да отговори. Той не почна да спори за казаното му, но тези думи го натъжиха и не можеше нищо да възрази.

Случвало ли се е това и с вас? Чували ли сте думи от Господа за това, че сте много богати, относно вашия темперамент, увлечение, близки приятели всичко, към което е привързано вашето сърце?

Ако е ставало това с вас, вие от мъка не сте намирали думи. Господ няма да тръгне след вас и да ви умолява, а всеки път, когато се срещате с Него по този повод, Той ще ви повтаря едно и също:

„Ако говориш искрено, ето ти Моите условия“.

„…всичко, което имаш, продай“, остани пред Бога гол. Остави всичко, което може да бъде спънка, за да станеш „разумен човек“. Отдай на Бога всичко.

Ето къде се решава изхода на тази битка, в сферата на вашата воля спрямо Бога. Или вие сте по-загрижени за собствените си идеи за това, което Христос иска от вас, отколкото за Него Самия? Ако това е така, тогава можете и да чуете от Христос остри думи, които ще ви лишат от вашия мир.

Трудно е да се слушат Христовите думи, те са прости само с тези, които са пропити с Неговия Дух.

Не е нужно да се смекчат и поукрасят суровите думи на Исус Христос. Приемете ги такива , каквито са и действайте според тях.

Бог приема почестите, но не защото се нуждае от тях, а защото знае, че с тях няма да е справим. Достатъчно ни е съвсем малко ласкателство и ние вече копнеем за цялата слава.

Похвалите предизвикват завиване на свят и размекват мозъците ни. Ако продължим в същия дух, ще започнем да си мислим, че за спасението си имаме някакви заслуги. Много скоро забравяме, че сме прах и сме спасени от греха по благодат.

И тогава започваме да се молим като фарисея:
– Благодаря ти, Господи, че в света има такива хора като мен. Този мъж там на ъгъла се нуждае от социални помощи, но аз не. Тази улична проститутка има СПИН, а аз го нямам. Пияницата прилегнал край бара има нужда от алкохол, но аз не се нуждая от него. Благодаря ти, че в света има такива хора като мен.

За щастие на това място имаше човек, който не жадуваше за аплодисменти по свой адрес. Сърцето му бе съкрушени и той не смееше очи да повдигне нагоре.

Навел глава той се молеше:

– Господи, смили се над мен грешника. Както този човек се нуждае от социални помощи, така аз се нуждая от твоята благодат. Както тази жена е болна от СПИН, така и аз допускам много грешки. Както пияницата се нуждае от алкохол, така и аз се нуждая от нещо, което може да облекчи моята болка.. Смили се над мен грешния.

Кой от двамата си отиде оправдан?

„Казвам ви, че този (втория) слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“.

Това се случило преди много години  в едно царство. Там един мъдрец помагал със съвети на царя. Като награда за съветите си мъдрия човек поискал толкова злато, колкото тежи един слон.

Но как може да се премери един слон без съвременна техника?

Сега е ваш ред. Помогнете на царя. Или за по-лесно бихте оставили мъдреца без възнаграждение?

Помислете малко. Какво бе открил Архимед?

Е, повече няма да подсказвам. Ако сте нетърпеливи прочетете направо….

Отговора: Ако слона се качи на лодка с по-голяма платформа, трябва да се обърне внимание колко дълбоко потъва лодката. Това е напълно достатъчно, за да се определи теглото на златото.