Пастор разказвал за свой познат, който пастирувал в друг град:

– Той е много млад и му липсва още опит. Та този млад човек се  молил Бог, да изпрати някакъв транспорт за лидерите на по-голяма църква, за да ходят при него и да му помагат.

– Навярно Бог му е изпратил някакъв транспорт, – обадил се един от слушателите.

– И още как, – засмял се пасторът. – Скоро им изпратили от чужбина, няколко счупени велосипеда, от типа, карай за здраве!

Урок: Когато искаш нещо от Бога, кажи Му конкретно какво  ти е нужно:)

Колкото и странно да звучи и тази „вяра“ може да бъде сляпа. И тя е такава, когато без всякакво изследване се приема с доверие от признат авторитет. Това, че човек я е приел, не означава, че тя е истина или лъжа.

Нещо повече, както вярващите, така и атеистите могат да проявят ограниченост и нежелание да знаят каквото и да е, което теоретически може да подкопае техния мироглед. Това не е особеност на вярата или атеизма, а на човешката психология. За нея даже има специален термин: „склонност да утвърждаваш своята гледна точка“.

От цялата налична информация, хората са склонни да изберете нещо, което се вписва добре с техния вече установен мироглед и игнорират или отричат факта, че то не съответства.

Интелектуалното търсене, способността да се усъмним в своите позиции, откриването на нови данни и всичко, което противоречи на „сляпата вяра“, не е задължително да доведе човека до атеизма.

Всеки, даже много натоварен човек, може във всичко да успее. Това е напълно реално. Важното е малко да измени възгледите си за своята работа и да не реши да бъдеш идеален във всичко.

Повечето от хората не смеят да си помислят, че те имат собствени потребности, А ако някой от тях направи нещо за себе си, той чувства вина, че е използвал време за собствени интереси или удоволствия. Такива се боят да не се окажат лоши съпрузи, родители и деца.

За да избегне този страх, на човек му е нужна поддръжката на някого, който да го убеди, че всичко е на обратно.

И когато той започне да вярва в това, с желание започва да се занимава със собственото си развитие.

Художествената литература е един вид хумус, на която расте нашата душа.

Хубавата книга формира в нас човека. Тя ни учи за живота, помага ни да разберем себе си и света, да се справим с проблемите си и да намерим отговор на вълнуващите ни въпроси.

Едва ли е възможно да получим в пълнота всичко от Google. Като цяло, търсачките до известна степен ни корумпират, създавайки илюзия за достъп до всякаква информация.

Ние вече не я добиваме по пътя на мъчителното търсене. Получаваме я в готов вид от Wikipedia, или просто от Интернет. Ако се потрудите и проверите дали тази информация е достоверна, ще бъдете много изненадани колко грешна, оспорвана и невярна информация се разпространява чрез световната мрежа.

Къде е истината? Кое е вярно и кое е лъжа?

Съвременният човек изобщо не се замисля над това и прима с вяра това, което се намира на най-близко, т.е. появява се след първото кликване.

Опитните маркетолози и тези, които се занимават с насърчаването на компютърната реклама, знаят много добре как да се достигнат най-първите места в търсачките.

Но тези, които са на първо място наистина ли показват високо качество на предлаганата информация?

Това е въпрос над, който сериозно трябва да помислим!

Личността е това странно и неуловимо нещо, което ни прави различни едни от други. Не винаги напълно разбираме нашата личност  в пълнота. Тя е като остров посред морето, който може да се окаже връх на планина.

Нямаме представа за бездните таящи се в нас, за това не можем да се оценим правилно.

Първоначално ни се струва, че това е по силите ни, но след  това разбираме, че само Един ни разбира и това е нашия Творец.

Личността е характеристика на духовния човек, а индивидуалността на плътския.

Когато човек е посетен от Божията любов или Неговия Дух, той се преобразява и не държи повече на своята индивидуалност.

Ако отдадете правата си на Бога, вашата същност ще реагира на Създателя ни.

Исус Христос освобождава личността и индивидуалността се трансформира в любов и лична ангажираност към Него.