Във вестника пишеше: „Шофьор следвал джипиеса си и се озовал в реката“.

Човекът пътувал през нощта, било съвсем тъмно, а отгоре на всичко това имало и мъгла. Той бил абсолютно сигурен в инструкциите на джипиеса си, но пътя по който го водела тази технология го завела в реката.

Колко лесно се объркваме и отклоняваме от правилната посока в живота си. Светът ни предлага всякакви съблазнителни пътища, но до какво ни довеждат те?

Понякога си мислим, че вземаме правилните решения, но пътя който сме смятали за сигурен, води към опасности.

Ако попитаме Бог накъде да вървим, Той правилно ще ни упъти. От него можем да получим мъдрост, която е отвъд нашите разбирания.

За това преди да вземеш решение, моли се и Бог ще ти даде правилния отговор.

Много животни ни умиляват със своя вид и поведение. Въпреки всичко техният истински образ не съвпада с нашите представи.

Такива милички животни могат да се окажат много опасни.

Нека днес се запознаем с един подобен представител – лори.

Тези малки лори с изразителни очи имат в своя арсенал оръжие отрова, която секретира от жлезите на лакътя им.

Тя е толкова опасна, че може да предизвика у човека задушаване, което завършва със смърт.

За това преди да прегърнете някое лори, първо помислете за своята безопасност.

Лазарина все бързаше за някъде. Когато я питаха:

– Накъде си се забързала?

Тя отвръщаше:

– Имам толкова много работи да свърша, че не знам дали ще ми стигне времето изобщо.

Когато човек я погледнеше, виждаше едно изтощено младо момиче, което е на предела на силите си.

Веднъж сподели с приятелката си Лиляна:

– Графикът ми става все по-натоварен. Понякога ми се иска да избягам на някой самотен остров.

Да, Лазарина имаше нуждаот утеха и мир в душата си.

Лиляна я погледна и се усмихна:

– Знаеш ли, аз уповавам само на Бога, независимо в какво положение е намирам. За да придобия този мир в себе си, започнах да отделям от 15 до 20 минути на Бога в молитва., четях Словото Му.

– В къщи ако ме видят с Библия в ръката или ме заврят, че се моля, ще ме вземат на подбив.

– Времето и мястото, което прекарвам с Бога са различни, каза Лиляна. – Понякога излизам на открито или сядам в някое тихо ъгълче.

– Защо Бог оставя хората да се изморяват, – попита Лазарина сякаш думите на приятелката ѝ бяха минали покрай ушите ѝ. – Не е ли по-добре да бяхме сътворени неуморни и да нямаме нужда да възстановяваме енергията си.

– А не си ли мислила, че имено умората е един от начините, с които Исус ни призовава към себе си?

Лазарина мълчеше навъсила вежди.

– Не виждаш ли, – продължи Лиляна, – че само при Него можем да намерим почивка. Когато сме отрудени и обременени, Той ни дава сили. Възстановява ни и ни укрепва със Своята любов.

– Е, какво пък, – въздъхна Лазарина, – може би наистина при Богаще намеря отдих от трудното си ежедневие……

Ние сме поколение с болести, които никой не може да изцели, поколение с проблеми, които никой не може да реши. Всичките ни краткотрайни успехи се поглъщат от сянката на нова и ужасна криза.

Това се случва не само с невярващите, но и с вярващите. Така не трябва да бъде, но то се случва. Вярващите умират от същите болести, които разрушават хората от този свят. Измъчват ги същите проблеми. Много вярващи живеят без надежда, както и останалия свят.

Защо? Защото единствената надежда на човека е вярата в Исус Христос. А повечето от християните не знаят как да живеят с вяра.

Вместо да изпълняват Божието Слово и да живеят с вяра, те са натъпкани с религиозни традиции и предразсъдъци.

И когато дяволът застава срещу тях с немощ, болести, депресия или развод, те се оказват безпомощни в тази ситуация и позволяват тя да ги разруши. Те просто не знаят какво да правят.

„Людете Ми загинаха от нямане знание“.

Но вие знаете, че вашата надежда е Исус Христос. Доверете му се. И кажете на хората от този свят, че тяхната надежда е в Исус.

Седемгодишно момиченце играело в двора с кучето си, немската овчарка Хаус. Към тях пропълзяла гърмяща змия.

Кучето реагира мигновено и нападнало змията, закривайки момиченцето.

Ветеринарът после забелязал, че кучето е ухапано три пъти от змията. По инстинкт всеки би избягал още при първото ухапване, но кучето останало.

Верният пазач получил антидот навреме, но отровата повредила бъбреците му. Кучето можело да стои до момиченцето отново едва след няколко дни.

Не всеки човек би постъпил като това куче.