Разговарят двама мъже.

Темата на разговора е: „Кой човек е оптимист?“

– Оптимистът е човек, който вижда наполовина пълно, а не празно шише, – казва единият.

– По-точно това е човек, който се жени за секретарката си и си въобразява, че ще  продължи да ѝ диктува, – уточнява другият.

Три момичета били омагьосани от зла вещица в три цветя. Едно от тях всяка вечер се превръщало в човек и си отивало в къщи, а на сутринта се връщало в полето и отново ставало цвете.

Една сутрин, когато момичето трябвало да се връща, казало на мъжа си:

– Ако дойдеш преди обяд на поляната, познаеш ме между другарките ми и ме откъснеш, аз отново ще стана човек.

Той така и направил.

Въпрос: Как мъжът я разпознал, като и трите цветя били съвършенно еднакви?

Сега е ваш ред да се замислите и да разберете, по какъв начин мъжът е спасил омагьосаната си съпруга.

Да ви подскажа ли?

Помислете добре, какви са цветята сутрин?

За нетърпеливите да узнаят отговора, давам го веднага.

Отговор: ан отетевц амян асор

Младен бе тръгнал да издири най-добрия човек на земята. Веднъж попадна в един град и чу името му:

– Андрей Добролюбов.

– Защо смятате този човек за най-добрия? – попита Младен хората.

– Той е истински християнин. Води безупречен живот и е пример за всеки от нас.

Много от семействата са нарекли децата си с неговото име.

Чрез Андрей Младен прие Господа за свой Спасител. Добролюбов стана пример за младият човек.

Наложи се Младен да напусне този град и да замине надалече от него. Няколко години, той не се видя с Андрей, но един ден прочете във вестниците, че Андрей Добролюбов е умрял.

Сърцето на Младен се изпълни с голяма мъка и той едва се добра до дома си.

– Какво ще правя сега без него? – каза си Младен. – Всичко пропадна.

На другия ден реши и се върна в града на Андрей. Там още по-отчаяно мълвеше:

– Андрей, защо ме изостави на кого ще се опра сега, ти беше моята надежда…

Една жена го чу и му каза:

– Не се опирай на Андрей, той е само човек и както виждаш умря, като всички хора. По-добре разчитай на вечния и жив Бог, на Който Андрей бе дал сърцето си и бе покорил живота си. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не помага на този, който се надява на богатство, слава, човешка и светска сила, а понякога и на Бога.

– Това е добър урок за мен, – започна по-ясна мисъл да се оформя в ума му. – Надеждата ми и упованието ми трябва да почиват на Бога.

Един от утешителите на Йов казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“. И това е вярно. Никога не съм срещала някой, който да не изпитва страдание по един или друг начин.

Нашето щастие помръква пред страхове, болести, разбити отношения и мечти, които разрушават нашия душевен мир.

Но едно от най-важните обещания на Отец е, че всичко това няма да бъде на небето, където „и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“.

Това е истинската небесна действителност, реалността на вечната любов между Господ Христос и Неговата Църква. Той ще бъде Агнето, седящо на трона, и ще води вярващите към източниците на жива вода.

Ако имаме силно доверие в такова бъдеще, нищо на земята не може да ни изплаши. След всички изпитания раят ни чака и това е идеалната страна на нашите мечти.

Затова християнинът никога не трябва да се поддава на страх, отчаяние и униние. Очаква ни небесната реалност!

Израилтяните много често се обръщат един към друг с определени обръщения. Някои от тях са много разпространени.

На първо място те използват обръщението Нешама (נשמה), което означава „душа“. То се използва, когато сте много близък с този, с когото разговаряте. Използвайте го само ако добре познавате човека. Иначе събеседникът ви ще се почувства неудобно.

Мотек (מתק) означава „сладост“. Много двойки се наричат помежду си така. Често това обръщение се използва между родители и деца.

Хамуд (חמוד), или Хамуда (חמודה) в женски род означава „скъпа“. Обикновено се използва за деца и домашни любимци. Ако се отправи към възрастен човек, може да създаде впечатление за снизходителност. Бъдете внимателни!