Защо Исус ни призовава към чистота на сърцето? Защото сърцето, вътрешната ни същност е източник на всички наши мисли и действия.

От сърцето идват нашите вярвания и стремежи, цели и чувства. Ако сърцето ни е нечисто, действията ни ще бъдат нечисти.

Ето какво Исус казва за това: „… отвътре, от сърцето излизат зли помисли, блудства, блудство, убийства, кражби, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство …“. Тъжна картина!

Но Бог се стреми да очисти сърцето ни и Той постига целта. Това се случва, особено когато ние се обръщаме към Христос в покаяние и вяра, защото „… кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях“.

Но процесът на очистване продължава и след това, когато с всеки изминал ден ние се отваряме към действието на Светия Дух и с негова помощ избягваме злото и отиваме към добро.

„Блажени чистите по сърце“.

Турист в Ерусалим попита един от молещите се старци на Стената на плача:

– Извинете, от колко време идвате тук да се молите?

– Вече 40 години, – вежливо отговори старецът.

– А за какво се молите? – попита туристът.

– Всяко утро се моля за мир в света, в следобедните часове за премахване на всички болести, а вечер – за чистотата на нашите души.

– И какво чувствате, когато идвате тук на Стената на плача да се молите?

– В последно време все повече ми се струва, че разговарям със стената ….

Има ли нещо по-лошо от самотна старост? Със всеки изминат ден главата започва да работи все по-зле, отслабва зрението и слуха. Болестите натрупани през всичките години, сега през настъпилата старост вкупом  напомнят за себе си. А помощ няма от кого да поискаш.

Такава бе съдбата и на Мария, която разчиташе на собствените си спестявания, които намаляват малко по-малко. Тя имаше и пенсия, но колко бе тя?

На кого да се довери? Никой не познаваше. Ако се довери на непознат човек, можеше да загуби и малкото, което ѝ бе останало.

Във входа на Мария скоро се настани в един от съседните апартаменти Елена с трите си деца. Тя бе забелязала старицата и се опитваше да установи добри взаимоотношения с нея, но Мария бе много затворена. Личеше ѝ, че страда от някакво психично заболяване.

Но Елена не се отказа така лесно и Мария ѝ се довери. Един ден възрастната жена я пусна дори в собствения си апартамент.

Това, което Елена видя там силно я шокира.

„Колко време е живяла в тази мръсотия?“ – помисли си Елена.

Виждайки изненадата в погледа на гостенката си Мария каза:

-А това ли, та аз не съм се къпала от 13 години.

В стаята се търкаляха счупени мебели и съдове, раздрани дрехи бяха разхвърляни навсякъде, а пода бе покрит с дебел слой мръсотия.

В другите стаи положението беше още по отчайващо. Някои от вещите дори бяха покрити с плесен. В хладилника на старицата нямаше почти никаква храна.

Сърцето на Елена се сви от жалост. Тя запретна ръкави и започна да чисти. Изхвърли мухлясалите и повредени неща, но трябваше да бъдат заменени с нови. Какво да прави?

Тогава тя се обади на свои приятели и им разказа за съдбата на самотната жена.

В жилището на Мария се появи нов диван с ново бельо, чисти дрехи, без дупки и мебели, които не се разнищваха. Мръсотия беше изчезнала, а хладилника блестеше с поразителна чистота. На рафтовете му се  появи нормална храна.

Мария бе вече по-добре отколкото преди. Тя имаше вече чист апартамент, нови приятели, които я посещаваха редовно и се грижеха за нея. А тази компания бе много важна за нея.

Самотата бе ограбила живота ѝ, но хората смилили се над нея ѝ дадоха много любов и радостни дни.

Какъв ден! Соня ликуваше. Днес тя имаше рожден ден, а поздравленията по телефона и електронната ѝ поща не секваха.

Приятели, познати, роднини изсипваха пожелания и напътствия непрекъснато, това бе истински рог на изобилието.

Но най-много я изненада приятелката ѝ Веси. Когато Соня отвори вратата, Веси не каза нищо, само я прегърна, а след това ѝ подаде букет цветя.

Соня бързо постави букета във ваза с вода, а след това покани приятелката си и я почерпи. Веси беше няма по рождение, но очите ѝ искряха радостно. Те бяха изпълнени с много нежност и любов. Говореха искрено, с неподправена чистота. За това за Соня тези цветя бяха нещо много ценно и скъпо.

След като Веси си замина Соня се улови, че когато минеше край букета се наслаждаваше на цветовете му. Те бяха в различни нюанси на оранжево. Зеленият фон още повече подчертаваше тази слънчева красота.

В букета имаше три пъпки на лилии. Соня нямаше търпение да види как те се разтварят.

– Сигурно ефектът ще е невероятен, когато разцъфтят, – каза си тя.

Времето беше студено и чакането ѝ да се отворят пъпките на лилиите, стана непоносимо дълго за нея.

Едва на петия ден един от цветовете разтвори листенца, Соня сама се убеди, че чакането си е заслужавало.

– А бях вече изгубила надежда, – каза си тя, – но сега букетът стана още по-красив.

Соня се наслаждаваше на тази красота и се замисли:

„Колко често губим търпение, когато искаме Бог да отговори веднага  на нашите очаквания. Ако лилиите бяха разцъфнали още, когато Веси ми подари букета, нямаше да оценя по същия начин тяхната красота“.

Тези разтворили листенца цветя бяха особено ценни за Соня, защото тя очакваше да види невероятната им красота.

Така и Бог чака подходящ момент, когато Неговите благословения ще бъдат приети с благодарни сърца.

Снегът е толкова бял, че всичко върху него се забелязва, даже и на голямо разстояние.

Ако вземете най-бялото това, което се намира под ръката ви, на фона на снега ще изглежда като мръсно петно.

Така е и в живота ни. Само временно можем да изглеждаме напълно морални и благоприлични. Ние сме доволни от факта, че не сме “ като другите хора“.

Но в сравнение с Божията чистота ни се оказваме мръсни и осквернени.

Независимо от греха ни и нечистотата ни, Бог все още ни обича.

И благодарение на това, Той е решил да ни даде такава чистота, които ние никога не можем да достигнем със собствени сили.

Ето защо Той изпрати Своя Син, Исус Христос, да умре за нас на Кръста.

Само когато нашите грехове са били измити в кръвта на Исус Христос, ние сме били в състояние да се избелим пред Бога като сняг.