Най-добре е да си купите майонеза в стъклен съд. Пластмасови опаковки не винаги са полезни, те могат да отделят вредни вещества.
Качествената майонеза трябва да бъде еднородна, кремообразна и гъста, допускат се и единични мехурчета въздух. Цветът на соса трябва да бъде бял до кремавожълт.
За да проверите майонезата си, извадете в чинийка майонеза колкото гръцки орех и я оставете така 5 минути. Ако през това време майонезата се е разтекла, означава, че в нея има много вода, ако изглежда много гъста, възможно е в нея да има нишесте. А за наличие на нишесте можете да капнете малко йод. Ако майонезата посинее, в нея наистина има нишесте.
Наличието на бучки или наслоявания говори за нарушение в приготвянето на майонезата или изтекъл срок за годност. Обикновено срока за съхраняване на майонеза в затворена опаковка е 2-3 месеца. Ако масата на соса се разтича то са нарушени условията за съхранението му или технологията на приготвянето му.

Ранното сутрешно слънце събуди гората. Семейство мечки се надигна от бърлогата.
Малкия мечок тича към масата сяда на стола си и поглежда в малката си чинийка, но там няма нищо.
– Кой е изял кашата от паничката ми? – пищи разстроено мечето.
Идва бащата мечок, сада на големия си стол и мощно изрева:
– Кой ми е изял кашата?
Майката мечка крещи от края на поляната:
– Всяка сутрин едно и също! Аз още не съм приготвила тази глупава каша!

Денят бе глуповат и пълен с парадокси. Неуспехите ме преследваха като диви кучета, надушили следите ми. Единствената ми утеха за днес останаха книгите и се упътих към библиотеката.

Приятна млада жена, с прибрани на тила коси ми се усмихна и ме попита, какво бих предпочела да почета днес. Изглежда беше скоро назначена, защото преди не бях я виждала.

Тя не ме остави дълго да се колебая и ми предложи нов вид книга. Беше опакована във амбалажна хартия. А самата книга приличаше на пакетче смляна кайма, с квадратна основа и дебелина около 2 сантиметра.

Жената забеляза изненадата ми и каза:

– Преди да започнете да я четете, трябва да я оставите да се размрази.

Прибрах се в къщи и отворих пакета с чудноватата книга. Пакетчето бе придобило сиво-бял цвят. На пипане бе ледено студено. Отавих го в една чинийка на слънце да се размрази и се заех с други неща.

След време с любопитство погледнах в чинийката. Очаквах, че пакета ще се преобрази в стандартен формат с реални листове за отгръщане. Но останах разочарована. То бе заприличало на прясно парче месо, току-що отрязано. Разкъсах „месото“, като по някакъв начин исках да се добера до тайната, но то си остана месо.

Уплаших се, че съм унищожила книгата, като не съм разбрала точно инструкцията.

Отидох в другата библиотека, там библиотекарка беше една възрастна жена. Тя винаги беше отзивчива и помагаше на всички. Заварих я да обработва едно сиво-бяло пакетче, което се беше размразило и се превърнало в парче месо.

В средата на библиотеката стоеше огромна машина.

Библиотекарката взе „месото“ и го сложи в саксия пълна с пръст. Тя ми обясни:

– От него ще поникнат стръкове със семена на върховете. Тези семена се събират и се пускат в голямата машина.

Докато ми говореше обра семената на няколко съседни саксии и ги пусна в машината. Странно е, че не натисна копче, а задвижи странична количка. Имах чувството, че виждам самоделна прахосмукачка на колела. Тя хвана количката за дръжката и я придвижи напред – назад.

Машината забръмча, а семената започнаха да подскачат в купата. Чу се силно стържене, а на малък екран започнаха да се виждат листове с напечатан текст. В един страничен улей започна да се плъзга като змия дълга непрекъсната широка лента. Очаквах, че лентата ще бъде накъсана на листове и оформена като книга, но библиотекарката я нави на руло и я завърза с панделка.

Помислих си: „Ако някой бе откъснал част от „месото“ и бе го изял, дали това знание щеше да прелее в човека“?

Интересно, какво ли щеше да стане ако по този начин получавахме знанията си? Искаше ми се да попитам библиотекарката за още много неща, но тя бе изчезнала….., а аз се събудих на стола.

Чашите обикновено имат различен размер, в зависимост от това колко течност поемат.

Дизайнерът Мерлин е създал необикновенно тясна чаша. От едната страна изглежда като обикновенна чаша, а от другата като висок стълб порцелан.

Но това е съвсем обикновена чаша в която се налива чай, млако, кафе, вода…. Към нея е направена тясна чинийка. Сега дизайнера работи над другите части на сервиза.

Но каква е ползата от такава чаша?

Първо тя е оригинална и второ горещата течност в нея се охлажда много по-бързо, отколкото в класическата чаша.