Чесънът действа като имуностимулант. Увеличава производството на белите кръвни клетки, унищожава бактерии и вируси.

Тази полезна микрофлора на стомашно-чревния тракт не се инхибира. Чесънът съдържа ароматно етерично масло, което включва алицин, който е естествен антибиотик.

Това вещество в комплект с почти 400 други активни компоненти, осигурява ползата на чесъна за имунитета.

Алицинът е отговорен за силната миризма на растението, която изчезва при термична обработка.

Ако чесънът е приготвен във форма, която няма специфичния мирис, то нейната ценност за имунитета значително е намаляла.

Свежият сок от корените му съдържат лиозим, който има  силна антимикробна активност.

В Европа хрянът идва след 600 години – през XV век.

Съществува особена рецепта квас, една от съставките на която е хрянът.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето протозои, бактерии и гъбички още в първите няколко минути или дори секунди. Поради тази причина, те саквас,  отличен инструмент в борбата срещу болестите.

Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.

Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.

Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.

Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.

Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.

Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.

Фобиите са много неприятни и са често срещани. Сред най-разпространените са страх от паяци, височина и клаустрофобия.

Съществуват и други фобии, така наречените хранителни, при които хората изпитват необоснован страх от конкретен вид храна.

Тези фобии объркват живота на засегнатите, а за други могат да бъдат повод и за присмех.

Учените не са съвсем наясно какво предизвиква фобиите и как могат да се лекуват.

Ето някои от най-странните хранителни фобии.

Ацерофобиятя е страх от кисело. Страдащите от подобна фобия упорито отбягват цитрусови плодове и други кисели продукти, които предизвикват слюноотделяне.

Микофобията е страх от гъби. Гъбите растат в гората. След като ги почистим и приготвим, са вкусни и полезни. За микофобите те са мръсни и предизвикват неприятни усещания.

Алиумфобията е страх от чесън. Силния му аромат често отблъсква хората, но при наличие на тази фобия, нещата са на живот и смърт.

Карнофобията е страх от месо. За разлика от вегетарианци, които избягват месото по хуманни или други причини, карнофобите изпитват истински страх от него, за това употребяват само зеленчуци.

Геумофобията е страх от вкуса. Вкусовете, които познаваме са безкрайно много. При наличие на подобна фобия обаче, те се превръщат във враг. Вероятно страдащите от нея никога не използват сол, и каквито и да е подправки.

Магейрокофобията е страх от готвене. Тези хора не са мързеливи или постоянно заангажирани, при тях самата идея за готвене предизвиква панически страх.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето прости бактерии и нисши гъбички още в първите няколко минути, даже и секунди.

Поради тази причина, лукът се явява отлично средство в борбата срещу болестите.

Лукът с формата на ряпа, леко сплесната, в почти сферична форма е прекрасно медоносно растение, тъй като дава на пчелите достатъчно нектар, даже при много горещо време.

Луковият мед е свежо жълт, почти непрозрачен, а при съзряване губи вкуса на растението.

Червеният лук е богат на кверцептин, анти раков агент, който може да подтисне злокачествените ракови клетки преди да са се развили като тумори.

Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, което регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.