В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.

Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.

Хиляди туристи от всички краища на света идват в щата Виктория,  Британска Колумбия, за да видите най-известната цветна градина.
Един човек разказвал за посещението си там:
– Преди няколко години , имаше възможност да отиде там.  И ето какво узнах за самите цветя посадени там. Едно време това място е било негоден, на никого ненужен участък от земя, затрупан от боклуци и пълен със застояла вода. Това било един вид бунище.
На една млада християнска двойка Господ открил във видение, че този запустял участък, те трябва да превърнат в благоуханна градина. Следвайки това откровение, те превърнали на никому ненужния участък в място с неописуема красота и аромат.
Не прилича ли това на нещата, които Бог прави с нещастните, падналите и никому ненужни грешници? Бог измива каещите се с кръвта на Исус Христос, дава им нови сърца и посредством благодатното действие на Святия Дух насажда прекрасни цветя с чудесно благоухание.
Любовта е едно от най- прекрасните качества от плода на Святия Дух. Тя е майка на всички добродетели, причина за всички хубави неща. Любовта подслажда горчивата чаша на живота, премахва спомени от мрачното минало, повдига безнадеждно отпуснатата глава, просветлява помръкналия взор, повдига отпуснатите ръце и укрепява треперещите колене.
Любовта е най-мощното оръжие в борбата срещу злото. Тя се превръща пустинята в цъфтяща и ароматна градина.

На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Авторът на този популярен продукт е бил само на 11 години, когато открил начин, как да го прави. Той забъркал прах от типа на «Юпи» или «Инвайта» във вода и забравил да го изпие.

Чашката с дървената бъркалка останала на улицата, а по това време било много студено. Сместа замръзнала, а когато момчето опитало получилото се лакомство много го харесал.

Показал го на всичките си приятели, но забравил веднага за него.

Едва след 18 години той си спомнил за своето „изобретение“. Така се появил сладоледът „Epsicles“.

Другите производители не си губили времето напразно и пуснали свои версии на този вид сладолед.

В резултата на това, днес имаме различни видове сладолед на клечка.