Учени от Университета на щата Охайо, са създали мрежа от неръждаема стомана, която може да се използва за борба с нефтените разливи. Ситото пропуска вода, но не позволява преминаването на нефт през него. Тайната се заключава в използване на специално отблъскващо нефта покритие.
При демонстрацията специалистите добавили в чаша с вода нефт, след което прецедили сместа през ситото. Водата леко преминала през мрежата, а нефта останал върху ситото.
За да създадат отблъскващо нефта покритие учените използвали силициев полимер с молекули на повърхносно активно вещество, използващо се при производство на миещи препарати. Според учените, мрежата от нераждаема стомана и полимера са нетоксични. Освен това разходите за производството им са малки. Себестойността на създаденото сито е по-малко от долар на квадатен фут – 930 кв. см.
Тъй като покритието има дебелина от няколко стотици нанометри, то е невидимо. Самата повърхност е блестяща, защото покритието пропуска 70% от светлината. В бъдеще учените планират да използват покритието за предпазване на автомобилни стъкла и други материали.  Специалистите възнамеряват да увеличат до 90% показателят на светлинната пропускливост на покритието.

Жълтата акация предпочита боровите гори, пясака и чакъла на речния бряг, скалисти склонове и дерета. Тя се отглежда като декоративно растение в градини и паркове и като медоноси за пчелите.
За терапевтични цели се използват корените, кората на корените, цвета и листата. Корените на жълтата акация са богати на цеулоза, а в листата се сържат гликозиди, много каротин и аскорбинова киселина.
В народната медицина настойка от листата на жълтата акация и кората се използват при атеросклероза, главоболие, заболявания на черния дроб, хиповитаминоза.
Отвара от корените и кората на корените на жълтата акация се използва като успокояващо средство при остро респираторно заболяване, катар на горните дихателни пътища, а настойка от листа на жълта акация при диатеза на деца и живеница.
Мед получен от това растение, се смята за лечебен при авитаминоза, изтощение и загуба на сила.
Отвара от корените на жълтата акация.
1 супена лъжица счукани корени се поставят в емайлирана купа, наливат се 200 мл или 1 чаена чаша вода и се вари на слаб огън за 7-8 минути. Остава се да престои 2 часа, след което се филтрира. Приема се топла по 1/3 чаша 3 пъти на ден, на малки глътки при остри респираторни заболявания.
Настойка от листа на жълта акация.
2 супени лъжици нарязани сушени листа от жълта акация се слагат в 200 мл или 1 чаена чаша кипяща вода. Остава се настрани за 2 часа, след което се прецежда. Вземайте по 2 супени лъжици 3-4 пъти на ден.
Противопоказания: индивидуална чувствителност, хипервитаминоза.

Чубрицата има доказани лечебни свойства. Тя стимулира дейността на стомаха и червата, затова е изключително подходяща подправка за трудно смилаеми храни, като варива – боб, леща, грах и други.

Чубрицата може да се използва като лек  при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство. При хрема и кашлица чубрицат също е много полезна.

В българската народна медицина чубрицата се прилага при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии. Чубрицата е и средство против глисти.

Огромното приложение на чубрицата в българската кухня е безпорно. Тя е неделима част от приготвянето на гозби като леща, зелен фасул, грах, боб, зеле, картофи и др.

Вкусът на популярната подправка „шарена сол“ не би бил същия без в нея да има чубрица.

Европейците обичат да прибавят подправката към различни плънки, ястия с яйца, кайма, зеленчукови гозби. Чубрицата присъства в сосове, които са обичайни за Средиземноморската кухня.

Ето ви една лесна рецепта, която можете да си приготвите от чубрица. Нарежете на ситно две супени лъжици от подправката. След това те трябва да се залеят с 500 милилитра вряща вода. Така приготвената отвара се остава да кисне един час, след което се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Никой от семейството Му не беше до него. Бе заобиколен от мрачни войници. А редом с него вървяхя двама престъпници, споделящи пътя към мястото на екзекуцията.
Според жестокото правило обречените носеха сами напречната греда, на която ги разпъваха. Той вървеше бавно. Беше изтерзан и измъчен  от бичовете през изминалата безсънна нощ.
Властите се опитаха да се сложи край на случая възможно най-бързо, преди да почне празника. За това центурионът хвана Симон, който идваше от нивата си в Ерусалим и му заповяда да носи кръста на Назарянина.
На Ефраимската порта шествието беше заобиколено от хора. Чуваше се плач и ридаене на жени. Той се обърна към тях и каза:
– Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а за себе си и децата си. Ето идват дни, когато ще казват: „Щастливи са неплодните и утробите, които никога не са раждали и гърди, които никога не са кърмили“. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас! – И на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако с зеленото дърво се прави така, какво ще бъде със сухото?“
В последните си часове той мислеше за участта, която щеше да постигне Ерусалим след 40 години, а не за Себе Си.
Излизайки от града, тръгнаха по стръмниния път към хълма, който поради формата си беше получил името Голгота – „Череп“ или „Лобно място“. На неговия връх щяха да забият в земята кръстовете.
На хълма дадоха напитка на осъдените, която притъпяваше чувствата им. Правеха го местни жени, за да облекчат мъките на тези, които разпъваха на кръст. Но Той се отказа от напитката и се приготви да изтърпи всичко с ясна мисъл.
Разпъването на кръст се считаше за най- позорния край на живота. Това беше едно брутално убийство, изобретение на древния свят. Всичко това беше свързано не само с физическо мъчение, но и с морално унижение.
Бяха изпратили четирима войника да изпълнят присъдите. Властите се бяха разтревожили за бунтове, затова охраната се водеше не от стотник, а от центурион, но поддръжниците на Галилеянина се бяха разбягали. Ако някой до сега е вярвал, че Исус е Месия, сега бе разколебан.
От разстояние ги следваха жени от Галилея. Сред тях бяха майка Му и сестра Му. Тяхната мъка и отчаяния бяха безкрайни.
Как можеше Бог да допусне всичко това? Исус въплащение на Вярата и Любовта, стоеше безащитен пред палачите и трябваше да умре между престъпници.
Войниците свалиха дрехите Му и Го оставиха само по една ленена препаска. Бързо бяха приготвени кръстовете и осъдените бяха заковани на тях.
Сред удари от чукове, забиването на големи пирони в меката плът и ужасната болка, Той се молеше:
– Отче, прости им, те не знаят какво правят.
След като изправиха кръстовете и ги закрепиха с камъни в основите, конвоят трябваше да чака, докато издъхнат осъдените. За да съкратят времето войниците почнаха да си разменят шеги и да играят на зарове. Хвърлиха жребии и за дрехата на Исус, дожаля им да я разкъсат.
Хората, които идваха в Ерусалим не се изненадаха от трите кръста. В дните на празниците често се случвали убийства и се наказваха, тези които посягали на ближния си. Минувачите спираха и четяха със студено любопитство. Някой от тълпата се обърна към Назарянина и радостно извика:
– Ей, разрушаващия храма и въздигащ го за три дни, спаси Себе Си! Слез от кръста!
Членове от Синедриона, които не можеха да се откажат от удоволствието да видат края на Исус, също бяха дошли на Голгота.
– Други е спасил, – присмиваха му се те, – а себе си не може да спаси!
– Бил цар на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да се уверим в това.
– Той уповава на Бог, нека сега Той Го избави, ако Му е угоден. Нали той каза: „Аз съм Божият Син“.
Подухна силен вятър и мрачни облаци забулиха небето. Сякаш слънцето се скри, за да не види безумието на хората. А те просължаваха да се подиграват на Христос, който безмълвно търпеше нечовешки мъки.
Изведнъж се случи нещо неочаквано. Вторият от осъдените каза:
– Нямате ли страх от Бога?! Ние тук стоим и сме осъдени справедливо, но Той нищо лошо не е направил.
След това се обърна към Исус:
– Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството си.
Пресъхналите устни на Исус се отвориха и Той отговори на разбойника:
– Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мене в рая.
Облаците се сгъстиха, стана тъмно, като по здрач. Неимоверна тежест легна върху Исус, както в оная нощ, когато беше в Гетсиманската градина. Беше стигнал предела.
В деветия час Исус извика със силен глас:
– Елои, Елои Лама Савахтани. Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!
Стоящите на Голгота не разбраха думите му. Войниците помислиха, че търси Илия. Един от тях се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие. Друг се опита да го разубеди като каза:
– Остави, да видим дали ще дойде Илия да го избави.
Когато влагата се докосна до разранените устни на Исус, Той каза:
– Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си …
Изведнъж от Страдалецът се изстръгна вик. След това глават Му се отпусна на гърдите. Сърцето Му спря. Той беше мъртъв.
Човешкият Син изпи чашата си до дъно.
Земята се разтресе, появиха се пукнатини в нея, затъркаляха се камъни. Стана задушно като пред буря.
Центурионът се вгледа в лицето на Разпнатия и възкликна:
– Наистина този човек беше Син Божи.
Объркани и уплашени, хората хукнаха към града. Удряха се в гърдите, усещайки, че са направили нещо ужасно.
На фона на мрачното небе се различаваха контурите на трите кръста. От сега нататък  този начин на екзекуция щеше да стане символ на Изкуплението и жертвената любов на Бога към падналото човечество.