Лили бе перфекциониска във всяка сфера от живота си. Беше маниачка  на тема чистота. Изключително действена. Тя имаше големи амбиции и смелост. Смяташе се за преуспяла жена. Независимо от постигнатите успехи, често имаше чувство, че се е провалила.

Често си повтаряше:

– Аз съм щастливо самотна и добре, че не съм нещастно омъжена, – но сама не си вярваше.

Радваше се на скъпите си дрехи, мебели, с които бе натъпкала апартамента си. Галерията ѝ от картини на съвременни художници набъбваше. Но всичко това не компенсираше самотата ѝ.

– Готова съм да се откажа от всичко, само да не се налага да давам обяснение на някой друг, за да не бъде сама и да не се чувства изоставена, – често мрънкаше на приятелката си.

Имаше бляскав социален живот, само че тя не искаше това.

Можеше да прави каквото и когато ѝ се искаше. Да харчи собствените си пари. Имаше ангажименти планирани месеци наред. Често пътуваше до Париж, Милано, Рим…… Беше член на разни асоциации, сдужения и клубове.

Искаше да си намери мъж, който да се съгласи с нейни начин наживот. Само че не за такъв живот мечтаеше тя, изискващ високо самочувствие. Лили мечтаеше за топлина и близост.

Избягваще самотните почивни дни. В събота ако нямаше някакви срещи с познати, изпадаше в отчаяние, а вечерта вече беше депресирана.

Тогава сядаше пред телевизора и си казваше:

– Няма да се предам, – а малко по-късно, когато бе преполовила чашата с вино пред себе си, се усмихваше. – Дали да не дам още един шанс на Марко, вместо да го изхвърля нацяло, заради извънбрачната му връзка.

Дълбоко в себе си знаеше, че е безмислено.

– Той е като котарак, – спомни си тя умилкванията му.

Разводът много я нарани и ѝ причини много повече болка и мъка, отколкото изневярата.

По- късно имаше една неудачна връзка с някакъв, който я заряза заради някакво 18 годишно момиче.

– Изглежда умея да привличам само гадняри, – бе споделила един път с приятелката си.

Не бе домошарка. Не искаше да има деца. Но и не желаеше да се обвърже с мъж, който има друго семейство.

От време на време допускаше мъже, които ѝ харесваха или ѝ се струваха интересни, но нито един не можа да привлече истински.

За нея счетоводителите, банковите мениджъри и адвокатите бяха синоним на стабилни, разумни и предани мъже.

Притискаше я самотата. Не искаше да живее повече сама, но желаеше да има и сигурност.

– Какво става с мен?  – плачеше често тя. – Завържа нова връзка и дори в началото усещам, че се получава, но защо не мога да я задържа? Нима искам прекалено много?

– Какво в края на краищата искаш? – питаше я приятелката ѝ.

– Искам да се влюби с цялото си сърце и душа в някой и да му се отдаде напълно – с копнеж в гласа казваше Лили.

Беше се напълно отчаяла:

– Май това няма изобщо да ми се случи.

Костилките от дрян са прекрасно жлъчегонно средство. Те подобряват работата на храносмилателния тракт. Добри сорбенти са и изсмукват токсините от организма.

Чрез тях могат да се лекуват и хемороиди.

За целта е необходимо в продължение на една седмица да е изядат 15 дренки заедно със костилките.

Те помагат и при стомашно-чревни разстройства.

Специална настойка от тях се приготвя по следния начин.

Три чаени лъжички костилки от дрян, изчистени от плода,  се заливат със чаша вода. Остават се да се варят 15 минути. След което се дръпват от огъня и така престояват 2 часа.
Пие се по три на ден по една супена лъжица.

Глогът се използва за лечение на сърдечносъдови заболявания – леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние, нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и други.
От глогът се използват листата с цветовете, само цветовете или плодовете.
Ето как се употребява и глогът.
Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица от билката се залива с 250 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винана чаша, около 200 мл 3 пъти дневно.
В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура, от която се взема по 20 капки 2-3 пъти дневно. У нас е създаден препарат от глог, който се прилага за лечение на коронарна болест.
Главните действащи вещества в глога са флавоноидите – хиперозит, крерцетин, витексин и други, общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафената и хлорогенова киселина, левкоцианидин, както и катехин.
Глогът се среща из горите и храсталаците в цялата страна до 1500 метра надморска височина.

Болното гърло означава, че в нашата носоглътка са се навъдили вредни бактерии. Можем да ги изкараме с редовно изплакване и  промиване на гърлото.
За да се избавим от патогенните микроорганизми, на помощ ни идва ябълковият оцет.
За целта в една чаша топла вода се разтваря една чаена лъжичка оцет.
С готовият разтвор гърлото се промива 3-6 пъти на ден.

Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.