Тази инициатива е бълго-момголска, с подкрепата на монголския посланик в България.

Откриването на този паметник не е случайна. През 2017 г. се отбелязва 25 годишнина на българска експедиция в Антарктида.

Паметникът вече е построен и тежи 100 килограма. Скоро ще бъде осветен от българската православна църква.

Създателите му са убедени, че неговото транспортиране до Южния полюс е най-трудната част, защото няма директен транспорт.

Всички големи производители на матраци декларират интелигентност и адаптивността на своите продукти. За всяко нововъведение потребителят плаща повече пари.

Какви решения са взети за по-здрав сън?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме вътрешността на матрака.

Разнообразието се свежда до наличието или отсъствието на пружинно устройство. В първия случай става дума за пружини с нова форми.

Например, в някои модели има пружини с форма на пясъчен часовник, пружини с различна плътност на витките в центъра и по краищата. От една страна расте количеството пружини на квадратен метър, повече от 2 хиляди пружини в единичен матрак.

От друга страна производителите се стремят в един пружинен блок да съчетаят пружини с различна дебелина на проводниците, за да осигури необходимата подкрепа за различните части на тялото. Така са се появили пет, седем, и единадесет зонални матраци.

И накрая още едно „пружинно“ изобретение – пружина в пружина.

При натоварване на матрака първоначално реагира външната пружина, а след това и вътрешната. при двойната версия на матрака разликата в теглото е 50 кг.

Ако говорим за без пружини матраци, усилията се свеждат до работата на синтетични пълнители с пяна.

Има много производители, но е необходимо да се гарантира, че  че материалът под налягане следва формата на спящ човек, осигурява ефективна поддръжка и равномерно разпределение на налягането.

На такъв матрак, човек не трябва да се върти, за да намери най-удобната поза, той ще бъде мек или еластичен, където това е необходимо.

Такива матраци са скъпи. Надяваме се, че с течение на времето, „здравите“ технологии да станат достъпни.

Семейството на бъдещият бизнес магнат избягало от от континенталната част на Китай в Хонг Конг по време на Китайско-японската война.

Бащата на Ли бил начален учител. Той умрял от туберкулоза.

За това 14 годишният подрастващ Ли трябвало да напусне училище и да започне работа във фабрика за каишки на часовници. След това се преместил във фабрика, където правели изкуствени цветя. Там работил по шестнадесет часа на ден и почти всичките изкарани пари ги давал на майка си.

Ли Кашин никога не е посещавал колеж или университет, но е четял ненаситно.

Една от главните компоненти на неговия успех е умението да придобива самостоятелно знания.

Когато станал на 22 години открил фирма за производство на изкуствени цветя и други пластмасови изделия. Той сам водел счетоводните книги. За целта просто взел учебници и ги изучил, така разбрал как да води счетоводството на фирмата си.

Такава работоспособност и обучаемост, съчетана с рядка честност  в бизнес средите, направи Ли Кашин най-богатия човек в Хонконг и втория в Азия.

Биармия (ударението пада върху втората гласна) е известна от сагите и летописите на историческите области в северната част на Източна Европа.

Част от историците смятат, че тя се е разполагала на територията на съвременна Русия. Северна Карелия, региона Мурманск, както и в северната част на Архангелска област.

Има предположения, че Биармия  е била разположена на различни места в Северна и Източна Европа.

От там по басейна на Волга минава Заволоцкия търговски път.

На децата в неделното училище им раздадоха листчета, на които пишеше как Бог ги възприема: обичани, изкупени, простени,скъпоценни и т.н. Всяко прочетено листче предизвикваше радост.

Разочаровано бе едно единствено дете. На неговото листче бе написано „осиновен“.

– Не искам това листче, – мърмореше огорчено едно дребно момченце. – Защо ми се падна това. Не го искам. Дайте ми друго.

– Но да си осиновен е най-хубавото определение, защото то включва всички останали.

Осиновяването е съзнателен избор. Чрез него някой става част от семейството ти. То създава една нова връзка. Осиновеното дете получава всички права, които имат биологичните деца.

Ние християните сме осиновени от Бога и сме станали част от Неговото семейство. Бог е станал наш Баща. Той ни обича, пази и приема.

Носим Неговото име и за нас на небето е приготвен дом. Бог ни е избрал. Неговата бащина любов няма граници.