За да разпознава лицата на околните у човека има специален участък от мозъка, който помага за идентифициране на лицето, не по набор от отделни черти, а като цяла картина.

Това се доказва от ефекта на инверсия. Ако на човека се покажат същите лица, но в обърнат вид, точността на разпознаване се снижава, въпреки че никакви черти не са се изменили.

Шимпанзетата също демонстрират способността да разпознават лицата на другите. Те много по-добре изразяват способността да се идентифицират един с друг по задните части на тялото. В този случай изследователите са открили в шимпанзета ефект на инверсия.

Причина за това вероятно е това, че при повечето самки маймуни по време на овулация кожата около гениталиите им набъбва и се зачервява. Разпознаването на такъв сигнал е станал важен навик за мъжките.

Учени от Тайван са създали изкуствени мускулните клетки със особен състав от злато, покрити от клетки на лука.

Изкуствените мускули функционират като естествените.

Смята се, че това е перспективно направление в робототехниката.

В тях няма триещи се части, както в обикновените механизми и за това те по-малко ще се износват с времето.

Това разстояние от кожа между носа и горната устна се нарича лабиална бразда или филтрум на латински и фитрон на гръцки.

Именно на това място се съединяват части на човешкото лице при развитието на ембриона на 2-3 месец от бременността.

Оказва се, че филтрум имат не само хората, но и кучетата. При тях филтрумът разделя носа на половина.

За измерване на много дълбоки части на океана, учените използват сонди бомби.

В падините на морските дълбини се хвърля динамит и от борда на кораб се записва ехото, което дава възможност на учените да оценят дълбочината.

Докато някои учени подлагат на съмнение точността на подобен метод, ако се разгледат приблизителните резултати, те са доста впечатляващи.

До днес, освен Марианската падина, са известни още 4 други свръх дълбоки падини, чиято дълбочина е повече от 10 хиляди метра: Кермадек, Курило-Камчатска, Филипинска и Тонга. Всички те се намират в западната част на Тихия океан.

Гравитационната биология е дисциплина, която изучава влиянието на гравитацията върху живите организми.

Оказва се, че в условията на хипергравитация размерът на клетките ще бъде по-малък, отколкото в условията на гравитацията на Земята или всяка друга планета. При условията на безтегловност клетките са в състояние да достигнат огромни размери.

Изкуствено отгледани клетки (тъкан) в безтегловност приличат на такива при животните.

Установено е, че в растенията съществува хормон ауксин, който осигурява растежа и удължаването на корена на растението.

Ауксинът се синтезира в надземните части на растението, но под въздействието на гравитацията мигрират надолу в корените.

Интересното е, че тези хормони са отговорни за растежа на растението в противоположно направление спрямо гравитацията.

Масовото отглеждане на растения в космоса разкрило много странни отговора на ефектите в безтегловност. В корените на растителните клетки се наблюдава значително изменение в хромозомите.

Освен това, някои корени на растенията  в космоса растат много по-бързо, отколкото на Земята.