Бог ни се открива чрез съвестта ни. Съвестта е като светилник на душата ни. Даже и когато е притъпена и помрачена от греха, тя прави разлика между доброто и злото и свидетелства за Божията святост.
Защо, когато направя нещо лошо, в мен се появява преупредителен сигнал? Съвестта ни е дадена от Бога и се старае да ни отдалечи от злото и ни води към доброто. Съвестта може да бъде нашият най-чувствителен учител и приятел, а когато грешим, ние смятаме, че тя е най-големият ни враг.
„Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото“.  С други думи, съвестта е Божията светлина вътре в нас.
В „Критика на чистия разум“ Имануел Кант казва, че само две неща предизвикват у него благоговение – звездното небе над главата му и закона на съвестта в него.
Грехът може да затъмни и притъпи нашата съвест. И обратно, ако усъвършенства съзнанието си като вникваме в Божието слово, ставаме по чувствителни в морално и духовно отношение спрямо злото.
А как е твоята съвест?

Албинизмът при хората се нарича вродена липса на пигмент в кожата, косата и очите. Тези хора имат неестествено бяла кожа и руса коса. Албинос се  ражда, когато и двамата родители имат съответстващия ген. Според статистиката, албинизъм се случва при един на 20 хиляди новородени.
Албиносите в Африка много често страдат от атаки и дискриминация. Освен това, тези хора са по-податливи към рак на кожата, тъй като повечето от тях са принудени да работят под слънцето, а светлата им кожа е невъзприемчива на неговите лъчи.
В Танзания, албиносите се смята за символ на щастие и просперитет. Поради това, те често стават жертви на престъпници, които ги убиват с цел печалба. Части от тялото или органите на албиносите се купуват от местните магьосници за производството на амулети и отвари.
Най-често жертвите са жени или слаби беззащитни деца, но понякога това са и мъже. Например, през 2008 г. в Танзания е убит 50-годишният албинос Рутахиро Ниерере, чието тяло е съсечено посред бял ден точно пред къщата му. Убийците крещели: „Имаме нужда от краката ти! Нуждаем се от краката ти!“
През 2011 г., в Танзания се загубило бебето албинос на име Джума. По-късно, обезкървеният му труп, нарязан с бръснач, е намерен в храстите край село Калема, в близост до известното езерото Танганайка.
През февруари 2013 г. жертва на престъпниците е станала 39-годишната майка на четири деца Мария Чамбаненге. Нападателите нахлули в къщата й и отсекли ръката ѝ.
Няколко дни по-късно подобен инцидент станал със седем годишно момче албинос. Изверги нападнали детето, когато се връщало от училище и отсекли ръката му.

Многото часове седене зад бюрото в модерния офис води до много здравословни проблеми. Известно е, че позицията на тялото трябва да се сменя редовно, всеки час. Човек трябва да се изправя и да правят някакви упражнения.
Но какво ще стане, ако работата не позволява да се откъсваме от нея?
Компанията Stir предложи като решение на проблема своето ново бюро. Stir Kinetic Desk M1, което напомни на потребителя, че той е останал твърде дълго седнал и автоматично увеличава височината, така че на него може да се работи изправен.
Масата с минималистичен дизайн е свързан към електрическата мрежа и се състои от две части с розетки и USB-порт, вградена в плота. Интегрирани температурни сензори следят положението на тялото на потребителя и се натрупват информация под формата на графики за общото време, прекарано на работното място: в седнало или изправено положение, честотата на смяна на позиции и така нататък. Въз основа на вътрешни алгоритми се препоръчва на потребителя да се изправи или да седне и след потвърждение, автоматично променя височината си. За последния отговарят малки двигатели в краката. Височинното ниво може да се регулира предварително в съответствие с нарастването на собственика.
Stir Kinetic Desk M1 поддържа безжична Bluetooth и Wi-Fi. В перспектива, се очаква, че ще се получават и обработват данните от „умни“ гривни, различни спортни сензори и други устройства, които ще събират данни за жизнената дейност на собственика.
Тази „умна“ маса тежи около 70 килограма.

Кафето е не само прекрасна напитка, на него може да се нарисува интересна рисунка. Тази техника се нарича лате арт и тя се е появила в Италия през 16 век. Измислили са я монаси капуцини. Между другото, акварел, гваш и мастило за тази техника не са необходими, трябва само мляко, каймак, всички видове сиропи, както канела и настърган шоколад.
Основна за русуване върху кафе се явява пяната. Нейната единствена съставка е добре разбито мляко. Бавно без да се бърза се излива млякото, така че то да легне на пяната във вид на вълни и различни извивки. Така вие можете да направите какъв да е елемент цвете, сърце или друга фигура.
Как се рисува с мляко върху кафето?
Техниката на гравиране изисква използването на заострени предмети: клечки за зъби, игли и т.н. С тяхна помощ можете да направите извивки, линии и да придадете на рисунката различна форма. Тук освен млякото ще е нужен и сироп. Първоначално излейте сиропа в центъра на млякото и с помощта на пръчица нарисувайте всичко, което пожелаете.
Кафето може да се изрисува и с шоколад.
При тази техника, най-простия начин е да се използват шаблони, които можете да си купите в магазина или да си направите сами. За това ви  е неоходим дебел картон или пластмаса. Изрежете образа и го сложете върху излятото мляко. Открите части засипете с шоколад или канела, а можете да използвате и бои за храна, които могат да бъдат с различни цветове.
Хората, които украсяват кафето с рисунки се наричат баристи.

Денят беше мразовит. Сняг нямаше, но студът щипеше носовете и откритите части на лицата на хората, които бяха дръзнали да се покажат навън. Донка и Елеонора решиха този ден да стоят у дома и да се греят до печката. Те бяха две весели и жизнерадостни сестри. Споделяха си всичко, мисли и желания още от деца. Донка беше по-голямата. Обикновенно тя ръководеше игрите и забавите. Елеонора бе по-тиха и свита. Тя се съгласяваше във всичко със сестра си.

Те бяха на години, когато темата за момчетата ги вълнуваше особено много. И днес седнали край огъня, започнаха да коментират:

– Тихомир е много възпитан, – каза Донка.

– Недко също, – добави тихо Елеонора.

– Нали помниш Матей, – размаха ръце Донка. – Собственикът на малката авторемонтна работилница, където понякога караме нашата кола. Знаеш ли колко е учтив, изобщо не прилича на нахалните младежи от училище.

– Да, знам го, – потвърди Елеонора, – той е образец на добро възпитание.

– Ами Мишо, – продължи Донка, – възпитанието му много куца. Тук не става дума за спазване на повърхностни норми на приличие, които той смята за най-важното в общението..

Елеонора прибра кичур коса, паднал на лицето ѝ, застана ката учителка, която поучава и започна:

– Добрите маниери изискват да спазваш моралния си дълг към хората, да се отнасяш сериозно към тях, да разбираш чувствата и нуждите им.

– Егоистите, – започна нервно Донка, – не постъпват така и това веднага се забелязва. Те никога не проявяват търпение в отнишенията си с хората, които според тях са незначителни – стари, срамежливи или в неравностойно положение.

– Истински добре възпитаният човек, – каза Елеонора, – винаги би обърнал внимание на такива хора и би се отнасял към тях с уважение.

– Какво късогледство проявяват хората, – каза раздразнено Донка, – които твърдят, че добрите маниери са безмислени превземки и с тях не бива да се съобразяваме.

– Такива твърдения водят само до морална катастрофа, – прибави тъжно Елеонора.

– Резултата е вече налице, – смръщи вежди Донка. – Ако продължава така, ще имаме общество, в което никой не помага и не съчувства на никого. Грубостта, агресията и безчувствеността ще се превърнат в правило……