По време на Френската революция пред съда на революционния трибунал бил доведен някой си де Сен Сир.
Председателят попитал подсъдимия за неговото име и фамилия.
– Името ми е де Сен Сир, – отговорил подсъдимият.
Частицата де означавала, че човекът произхожда от благородно семейство
– Няма повече благородници, – възразил председателят.
– В такъв случай, аз съм Сен Сир.
Тъй като произношението на думата „свят“ е близка до „Сен“, то трябвало подсъдимият да се откаже и от тази част на името си.
– Така, че аз просто съм Сир.
А така се обръщали по това време към членовете на кралското семейство.
– Кралството със всичките си титли падна за винаги.
Подсъдимият трябвало да признае, че той няма фамилия и не е обект на закона.
– Аз съм нещо различно, като абстракция, – заявил Сен Сир. – Вие няма да намерите закон, наказващ абстрактна идея. Тогава трябва да ме оправдаете.
Озадаченият трубунал признал подсъдимия за невинен, от които се получи следното изречение:
“ На гражданинът Абстракция се предлага в бъдеще да си избере републиканско име, ако иска да не си навлича по-нататъшни подозрения“.

В живота на много хора съществуват огромни гробища на мечтите, стремежите и талантите. И ние често го посещаваме, скитаме около надгробните плочи, четем надписите и датите, въздъхваме и скришом избърсваме сълзите си.
В края на крайщата, вие не забравяте всяка своя мечта, нейната усмивка, нейните очи, образ …. С всяка една ти си погребал и частица от себе си.
Защо умират мечтите? Вина за това има нашата нерешителност, страх, мързел, те убиват мечтите ни още в зародиш. Отчаянието, отсъствието на смелост, упоритост, признаване и неуважение към другите, убиват вече започващата да се оформя мечта. Може би често си казваме: „Защо не направиш нещо полезно, а не тези глупости?“
Всичко това е част от разбирането ми за „обективна реалност“. Всеки от нас може убедително и красноречиво да обясни, на първо място на себе си, защо не е направил това или онова, въпреки че е искал друго. Ти си объркан? Защото знаеш, че нещо  е умряло и то няма да се върне. Въпроса е, какво си направил, за да продължи то да  живее?
Околните не са виновни. Ключът се крие в нас.
Въпросът не е стрували си да го започна, имам ли способност за него, това полага ли ми се? Въпросът е, какво направих, за да разбера това и колко далече съм готов да отида, за да се осъществи мечтата ми?
Поставянето на цели, е като началото на път, но колко пътища сме извървели до края? Не твърдя, че трябва да се вкопчваме във всяка авантюра, но може би е време желанието да избягваме неуспехите да наделее над мотивацията за достигане на успех.

В китайския език няма специфични думи да се опишат понятията с „да“ и „не“. Когато искате да отговорите на въпроса, просто трябва да повторите глагола.
Например, на въпроса „Обичате ли ориз?“, китаецът трябва да отговори: „Обичам“ или „Не обичам“.
Ако въпроса няма активен глагол, например, „Днес понеделник ли е?“, то положителният отговор се явява глагола-връзка 是, подобно на to be в английския език.
Отрицателния отговор е свързан с отрицателната частица на Ж.

На 19 март 1474г. в Венеция за първи път в света е бил приет закон за защита на авторските права и изобретения. Това е първият закон, който е гарантирал защита на авторското право. В него се е признавало „морално право“ и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, въртолет, парашут….
За съжаление великият художник и изобретател, не е могъл да се възползва от преимуществата на този закон. Възможно е ученият да се е боял от църквата, която с голямо подозрение се е отнасяла към всякакви нововъведения.
През Средновековието предшественици на авторското право са били така наречените привилегии. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.

Физици, финансирани от Пентагона, са обявили за създаване на технология, която позволява да се скрие събитие. Същността на експеримента се състои в контролирането на светлината, така че случилото се в частица от секундата на дадено събитие, остава невидимо за наблюдателя.

Новата технология е използвала факта, че различните честоти на светлината могат да се движат с различна скорост. Учените са пропуснали лъч зелена светлина през оптичните кабели. Лъчът е преминал през двустранна леща, която е разделила лъча на много бърз син и много бавен червен лъч.

Малката разлика в скоростите на двата лъча дава възможност да се използва „пролуката“ между тях. За сега този пропуск е много малък само 50 пикосекунди, но е достатъчен, за да се „вмъкне“ в импулса на лазера  на кое да е кратковременно събитие. Във финала на експеримента двата лъча отново преминават през лещата, която ускорява червения и забавя синия лъч. Накрая двата лъча се обединяват в зелен лъч и в приемника излъчването по време на разделянето му не може да се открие.

Този експеримент може да се сравни с железопътен прелез на оживена магистрала. Когато преминава влака, автомобилите спират на прелеза и  се нарушава пътния трафик. Когато влака отмине, спрените коли ускоряват движението си и догонват трафика. За страничния наблюдател потока от коли се движи напълно нормално и няма никакви доказателства, че влака е спрял временно движението.

В момента учените работят за увеличаване на времето на „пролуката“ до милисекунди. Дадената технология може да се използва при защита на оптичните линии. Оптичния сигнал може да се раздели на части и да се изпрати с различни скорости, а след това да се съедини в приемника. Така прехващането е практически невъзможно.