По време на богослужение в църквата внезапно иззвъня мобилен телефон.

Човекът извади телефона си, за да отговори.

А пасторът се обърна към него:

– Не ви звъни Исус, така че спокойно можете да го изключите…..

Един от утешителите на Йов казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“. И това е вярно. Никога не съм срещала някой, който да не изпитва страдание по един или друг начин.

Нашето щастие помръква пред страхове, болести, разбити отношения и мечти, които разрушават нашия душевен мир.

Но едно от най-важните обещания на Отец е, че всичко това няма да бъде на небето, където „и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“.

Това е истинската небесна действителност, реалността на вечната любов между Господ Христос и Неговата Църква. Той ще бъде Агнето, седящо на трона, и ще води вярващите към източниците на жива вода.

Ако имаме силно доверие в такова бъдеще, нищо на земята не може да ни изплаши. След всички изпитания раят ни чака и това е идеалната страна на нашите мечти.

Затова християнинът никога не трябва да се поддава на страх, отчаяние и униние. Очаква ни небесната реалност!

Никой не е кротък по природа. Винаги се опитваме да настояваме на своето, дори и да имаме по-мек характер. Ако някой застане на пътя ни, в нашето сърце се пробужда обида, ярост, злоба и даже жажда за отмъщение.

Моисей бил кротък, но не по рождение. Бог го учи на кротост в продължение на 40 години.

Апостол Петър изобщо не е бил кротък. Той бил импулсивен човек. Винаги говорел и правел първото, което му идвало на ум. Но след Възкресението на Исус Светия Дух постепенно стъпка по стъпка започнал да преобразява душата на Петър.

Преди своето обръщение Павел също не е бил кротък. Той преследвал и гонел християните. Няколко години по-късно обаче Павел пише на галатийската църква: „Плодът на духа … дълготърпение,благост, …., кротост, …“

За естественият човек са присъщи гордост и самоувереност, а не кротост. Само Святият Дух може да ни преобрази посредством новорождението, за да приличаме на Христос.

Сам Той ни служи за пример за истинската кротост.

През 1693 г. при изригването на вулкана Етна в Сицилия станало силно земетресение.

Напълно били унищожени много дворци, църкви и цели градове.

При тяхното възстановяване архитектите получили шанс внесат в господстващия по това време стил барок нови черти и цветове.

Това довело до създаване на нов уникален стил, наречен сицилийски барок.

Веднъж номадски племенен вожд дошъл в църквата и заявил, че иска да стане християнин.

– Ти изпълни сърцето ми с радост, – казал свещеникът. – Но ти имаш две жени. Трябва да се откажеш от едната.

– Добре ще го направя, – съгласил се веднага вождът, – но само ако ми покажеш поне едно място в Библията, където се осъжда двуженството.

– Никой не може да служи на двама господари, – цитирал свещеникът.