Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.

Манипулационното поведение се отразява отрицателно на отношенията. Ако в момент на извършване на дадена постъпка човек не осъзнава, че някой го е подбудил, то с времето ще разбере това.

Тогава ще възникне чувство на обида, разочарование и гняв, доверието към манипулатора ще се понижи. В отношенията се появява напрежение и често те се разрушават.

Но има ситуации, когато на манипулатора действа в интерес на своите „жертви“. Един пример за това е процеса на образование, обучение и психотерапия. Във всички тези дейности има елемент на манипулация.

По този начин, ролята и актуалността на манипулативния стил на поведение при общение зависят от целта, за която се използват.

Въпреки това е добре да бъдеш „господар на поведението си“ и да действаш в съответствие със собствените стремежи.

Когато Ева бе на десет години, заедно със сестра си близначка Мериам попаднаха в Аушвиц. Там доктор Менгеле правеше опити върху затворниците.

Той би смъртоностна инжекция на Ева и я остави в бараката. След няколко дена докторът дойде при Ева. Той не я прегледа, дори не я погледна, за него бе достатъчно, че болестта е започнала да се развива.

Със смях каза:

– Колко жалко, че е толкова млада. Остават ѝ само две седмици живот.

Ева разбра само, че е болна.

„Отказвам да умра, – крещеше в мислите си Ева. – Ще докажа на Менгеле, че не е прав. Ще оживея и ще видя отново Мериам!“

Следващите две седмици Ева се намираше между живота и смъртта. В главата ѝ бе останал само спомен, че бе пълзяла по пода на бараката, защото не можеше да ходи. На другия край на бараката се намираше кран  за вода, единствената ѝ цел бе да се добере до него.

След няколко седмици високата ѝ температура спадна и тя се почувства по-добре. През следващите три седмици симптомите на болестта напълно изчезнаха. Ева започна нормално да живее и отново видя сестра си Мериам.

От този случай Ева черпеше сили през целия си живот.

Аушвиц остана зад гърба ѝ. Тя се омъжи. Имаше син и дъщеря.

Един ден синът ѝ се разболя от рак. И Ева му се обади по телефона:
– Не мога да те накарам да се бориш за живота си. Никой не може да направи това. Но чуй ме, там в Аушвиц аз успях да оживея, защото реших, да живея…..

– Остави ме намира. Лесно ти е на теб сега. Нали ти не си болна от рак, – крещеше синът ѝ.

– Докторът в концлагера искаше моята смърт, – каза спокойно Ева, – но аз си казах, че ще живея. Можеш ли да направиш и ти това сега за себе си?

Синът ѝ гневно затвори телефона.

След няколко дни той се обади на майка си и каза:

– Всичко разбрах. Това е моят Аушвиц! Това е моята борба, в която аз трябва да се преборя за живота си.

И той успя и сега е още жив.

Когато преодоляваме проблеми и препятствия, ние ставаме по-силни.

Ако човек е болен от рак и реши повече да не живее, никой не може да му помогне. Ако можете да вдъхновите някого, да се бори за живота си, направете го или просто му разкажете историята на Ева. Ако не ви послуша, не се укорявайте, а продължавайте напред.

Казват, че Господ ни дава деца, за да Му ги върнем по-късно.

Ние можем да направи това, когато си поставим подобна цел, а именно да ги възпитаме в пътя Господен.

А ако целта ни е друга?

Ако аз не знам къде отивам, до къде ще я докарам?

Например, ако знам как се готви дадено ядене, мога и го правя.

Ако не зная как да нахраня детето си с духовна храна, тогава с какво изобщо го храня?

Реставрирането на счупени керамични съдове чрез залепване се нарича кинцуги. Вместо лепило майсторът използва особен лак, смесен със златен, сребърен или платинен прах.

Ако при обикновения ремонт шевовете и пукнатините се стараят да ги замаскират, то целта на кинцуги е да подчертае пропуските и недостатъците, подобно на непостоянството в живота.

Някои японски колекционери били обвинени в умишлено счупване на скъпи вещи с цел да се възстановят чрез стила кинцуги.