Знаете ли как е нарекъл своя магазин футболният клуб „Евертън“? Това название е дадено с цел футболистите от клуба да се пошегуват над главния си съперник.
Футболният клуб „Евертън“ имал два фирмени магазина в центъра на града. Вторият е разположен в търговския център „Liverpool One“.
Неговият пълен адрес може да се прочете като желаният на „Евертън“ за резултат от дербито: „Everton Two, Liverpool One“.
В Сингапур се провежда необичаен експеримент. Целта му е да се повиши безопасността на хората.
Път с дължина около 400 метра, по който пешеходците обичат да се разхождат не само през деня, но и през нощта, бил покрит с различни материали, които съдържат светлозелени вградени нетоксични минерали.
През деня тези зелени частици поглъщат ултравиолетовата светлина, а през нощта излъчват мека такава.
Властите са призовали хората повече да ходят по необикновения път, за да се изясни, дали тази идея е добра, а също и да се избере, кой от материалите за покритие се явява най-комфортен.
В една ферма в град Иден Вали в щата Минесота се отглеждали норки. В бъдеще тези мили пухкави животни ги очаквала тъжна съдба. Те се изпращали в кожарската фабрика.
Неизвестни борци за правата на животните решили „да ги спасят“ от подобна участ. Няколко човека проникнали във фермата, съборили оградите и пуснали норките на свобода.
От фермата избягали от 35 000 до 45 000 норки. Но животът им не се запазил. Започвайки издирване собствениците заедно с полицаи намерили много умрели животни.
Експертите обясняват, че акцията от самото начало е била обречена на провал, защото животните никога не са живели на свобода, нямали навици необходими да живеят в дивата природа.
В дадения случай норките не могли да загинат от глад или атака от хищници. Повечето от тях не понесли горещината. А тези от тях, които успели да се сдобият с храна, причинили щети на близките ферми. Там били убити много пилета.
– Нима защитниците на животни не съжаляват пилетата, – коментирал ситуацията шефа на полицията. – Тези, които наистина протестират против развъждането на животни с търговска цел, трябва да насочат енергията си за изменение на законодателството, допускащо подобен бизнес.
Божиите избрани трябва да бъдат пример за справедливост и мъдрост. Всеки трябва да знае, че едно или друго място, което заема в живота, не го има по заслуги, а според Божията цел.
За това не трябва да постъпва гордо и надменно, а смирено да изпълнява мисията, която му е поверена от Бога.
Гордостта и надменността са знаци на градящо се падение и гибел.
В света е пълно с коварни, лукави, нечестиви и зли хора. Гледайки на тях Божият човек може да се отчая или озлоби.
Но в очите на Бога има търпение и вяра, за да може да се контролира и да даде най-добрите плодове в живота си.
Не забравяйте, че гордостта предшества падението.
Саудитска Арабия, 1977 г.
Лийч караше автомобила си по малко утъпкания път. Наоколо нямаше градове и населени места. Пустинята бе покорила почти целия терен.
Температурата стигна 50 градуса. Горещината бе непоносима.
Автомобилът на Лийч попадна в кухина на пътя, която го изхвърли на мекия пясък, където автомобилът затъна.
За първи път Лийч установи, че откакто пътешестваше из пустинята, не беше взел със себе си вода.
Слезе от колата и се опита да я откопае, но колелетата още по-дълбоко потънаха в пясъка.
– Ако сега тръгна пеша, – каза си Лийч, – шансовете ми за спасение ще бъдат нулеви. По-добре да остана в автомобила и да чакам случайно минаващи от тук. Кой ли ще дойде?
Никак не му се вярваш, че скоро от тук ще мине някой, но какво друго можеше да направи?
Измина цял час, а помощ от никъде не идваше.
Изведнъж той видя трима човека, приличаха му на бедуини.
– Странно, – потърка очите си Лийч, – от къде дойдоха? Нали постоянно оглеждах наоколо. Интересно, много ми приличат на библейски овчари.
Мъжете приближиха и поздравиха на арабски. Един от тях подаде на Лийч мях от козя кожа, пълен с вода.
„Това беше най-добрата вода от всичко, което някога съм пил, – помисли си Лийч“.
Тримата започнаха да бутат колата, докато Лийч даваше на заден ход. Целта на четиримата бе, автомобилът да стигне до по-твърда повърхност близо до пътното платно, но на същото ниво с него.
– Благодаря ви, – каза Лийч на мъжете. – Ако не бяхте вие, кой знае колко време щях да стоя тук, а и вода нямах.
Най-накрая Лийч приключи с маневрата и излезе на асфалта. Той се обърна, за да помаха за последно на помогналите му мъже, но там където стояха нямаше никой.
Наоколо местността беше равна в продължение на хиляди мили. Нямаше никакъв признак, че тук е имало хора.
– Не видях, когато се приближиха, – засмя се Лийч, – но не видях и кога си отидоха. Това са били навярно Божии ангели, който Бог ми е изпратил на помощ.