Кой е най-добрия превод на Библията? Когато приложим Библията в живота си, тогава се получава най-доброто ѝ превеждане. Бог иска да изучаваме Библията по начина, по който Той желае.
Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни уведоми какво да правим. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, не по-голяма глава. Не просто да слушаме, но да правим това, което Той казва.
С други думи, Бог иска нашите вярвания да се превърнат в поведение.
Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как трябва да живеем. Бог ни е дал Своето Слово, за да промени живота ни.
Библията описва себе си по различни начини. Например, нарича се чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят основни промени. Бог възнамерява чрез Библията драматично да промени живота ни.
Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ги ядете или пиете редовно, ще умрете. Ние никога не сме били предназначени да живеем без Библията.
Библията е от съществено значение за живота ни, защото тя ни дава живот. Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъде автор и завършител на нашата вяра и Той ни е дал писменото слово, за да живеем това, което вярваме.
Библията е нещо повече от обикновена мъдрост или хранилище на информация. Бог с помощта на Библията преобразява живота ни.
Исус е Словото на Бога.
Трябва да практикуваме Божието Слово, а не просто да го четем.

Ако не прекарваш известно време със съпруга или съпругата си ти се самоизключваш от семейството. Това важи за всички взаимоотношения.
Това е вярно и за Бога. Трябва да прекарваш време с Бога, да бъдеш близо до Него, за да чувстваш любовта Му и да усещаш присъствието Му в живота си.
Най-трудно е да се подържа ежедневно време за общение с Бога, защото всичко около вас ви пречи за това.
Врагът знае, че ако успее да ви отклони от това общение, вие ставате безполезни и ненужни, нямате власт, никаква защита, нито сила да се борите срещу изкушенията. Няма значение колко добри неща сте направили за деня, за дявола е важно да прекрати общенията ви с Бога.
Бог не ви е създал, за да извършвате куп дейности, а да го обичате и да общувате с Него. Ако нямате време да опознаете Господа, вие сте загубили целта на живота си. Врагът ще иска да ви държи заети, но ще му позволите ли това?

Миналото си е минало. Важното e днес. Не мe интересува какво си направил, който ви го е направил или колко време сте го направили. Важното е сега в каква посока се движите.
Ако искате да растете, трябва да спрете да се фокусира върху миналото си и да се съсредоточи върху бъдещето. Съсредоточете се върху това, което искате, а не това, което не искате да ви се случи, т. е. върху вашата цел.
Ето защо диетите не работят. Когато сте на диета, това обхваща цялото ви време и внимание, и вие мислите много повече за храната и диетата.
Или ако си пушач казваш: „Един ден аз ще откажа цигарите, защото знам, че е лошо за мен.“ Но през цялото време, той се фокусира върху това, което не иска да прави. Това те държи заби в един коловоз. Трябва да се съсредоточиш върху нещо друго.
Не се фокусирайте върху това, което се е случило. Съсредоточете се върху това, което искате да се случи. Ако вие настоявате, докато шофирате, да гледате в огледалото за задно виждане, ще се ударите. Така че трябва да спрете да правите това!
Ако искате да завършите състезанието добре, трябва да ангажирате ежедневно време с Бога, така че да можете да попълните ума си с Божието Слово и да се съсредоточи върху целта си, за живота си, не за минало.
Помислете:
Какво е това нещо от миналото ви, за което е трудно да спрете да мислите?
С какви мисли може да замените тези спомени, така че да може да се движи напред с вяра?
Прекарвайте известно време днес молейки се за целите, които имате за живота си и посоката, в която Бог иска да ви отведе.

Не беше изложен на опасност от съдебно наказание. Бедността не беше надвиснала над него. Но ако се разкриеха някои обстоятелства, можеше да бъде презрян и щеше да стане позор за околните.

Ужасът да не бъде порицан изостряше паметта му. Силната памет принуждава човек да признае грешките си в миналото. Когато спомените засмърдят като отворена рана, миналото вече не е една отминала история, която може да се представи като подготовка за настоящето. Миналите грешки не са като обрулен плод от дърво. Те продължават да са пулсираща част от човека, която предизвиква тръпки, горчив вкус в устата и пристъпи на вина.

Съвсем нова форма беше придобило миналото му сега. Радостта беше изчезнала от живота му. Денем и нощем, без прекъсване, освен малка дрямка, спомените и страхът от предишният му живот се натрапваха пред очите му и той не виждаше нищо друго. Редуващите се външни и вътрешни събития се преплитаха. Дори и да се съсредоточеше само върху едното, другото не излизаше от съзнанието му.

Той отново се виждаше като млад човек в банка, с приятен характер, отзивчив и много добър в работата си. Тогава беше изявен млад член на калвинистка църква. Отново чуваше как го наричат „братко“. Виждаше се как говори на събранията. Спомни си, че възприемаше свещеническия пост като възможно жизнено поприще и проявяваше интерес към мисионерството. Това беше най-щастливия период от живота му. Би искал да се събуди и отново да се озове в онова време, а всичко останало да е само сън.

Малко хора се изявяваха като него по това време. Усещаше Божието водителство и виждаше признаците, че Бог го е създал с определена цел.

След това дойде промяната. Скоро беше поканен в един дом чието богатство се дължеше на преуспяваща търговия. Той усети нов повей. Мисълта, че е богоизбран, го подтикна към мисълта да обедини религиозните си заложби с успешния бизнес. Бизнесът се свеждаше до поддържане на заложна къща, преуспяваща по размах и печалба.

След запознаването с работата, той откри, че източник на изключителните печалби е безпрепятственото приемане на всякакви стоки, без строго документиране от къде идват.

Спомни си първите първите мигове, когато беше потресен от всичко това. Размислите върху тези неща доведоха до много молитва.

Бизнесът бе стабилен, с дълбоки корени, а печалбите бяха получавани от заблудени души. Къде беше границата?

Често си казваше: „Всевишния знае колко далече се намира моята душа от всичко това. Той разбира, че гледам на парите като средство да обработвам градината му“.

Метафори от подобен вид не липсваха в мислите му. Имаше и особени духовни преживявания, които го убеждаваха да запази работата си, като богоугодно дело.

Блясъкът на богатството се беше разкрил пред него, а потръпването стана някъде дълбоко в него. На него никога не му бе идвало на ум, че търговията има нещо общо със спасението на душите. И стана така, че той започна да води двойнствен живот. Бе убеден, че религиозната му дейност не бе несъвместима с поетата работа.

И сега, когато гледаше към миналото имаше същите доводи. Изминалите години ги бяха превърнали в плътна маса, претъпила нравствената чувствителност. Нещо повече. Сега, когато егоизмът се бе изострил, ала загубил вкуса си към наслада, душата му се изпълваше все повече със вяра, че прави всичко в името на Бога и е безразличен към собственото си облагодетелстване.

И все пак, ако можеше отново да се върне в младежката си нищета ….О, тогава би избрал да стане мисионер. Това за него беше истинското му призвание.

Вероятно има лицемери, които съвсем съзнателно парадират с вяра и чувство на преданост, за да заблудят света, но той не беше такъв. Той просто беше човек, чийто желания са по-силни от теоретичните му възгледи. Въпреки че с течение на времето беше съчетавал осъществяването на желанията си с възгледите си.

Благото, което би могъл да допринесе в името на Бога, през целия му живот, бе онзи маяк, давал насока на действията му. Че кой би могъл по-добре от него да използва парите и властта, която беше получил, от самия него? Кой може да се мери с него във възхвала за Божията воля? За него Божията воля беше нещо съвсем различно от неговата праведност. Тя налагаше да се разпознават враговете на Бога и да се използват само като оръжия на Божието дело или да се обезсилят, чрез лишаване от пари и влияние. Освен това, изгодно вложените пари в търговията, стават истински значими, когато се управляват от ръката на божи служител.

Всъщност подобни мисли не са по-малко свойствени за набожен човек, отколкото силните думи, прикриващи користни стремежи. Ако човек уповава на нещо друго, а не на собствената си алчност, неизбежно има съвест и ориентир, към който в общи линии се придържа. Този ориентир за него се свеждаше до служба на Божията воля: „Аз съм грешен и нищожен ….. само оръдие за употреба ,,,,. но нека бъда употребен“. Такъв беше калъпа, в който бе вкарал огромното си желание, да бъде значим и овластен.

А сега дойде мигът, когато възникна опасност този калъп да бъде напълно счупен и захвърлен.

Какво ли би станало ако с деянията, с които се бе примирил, за  да стане „по-силно оръдие“ на Бога, станеха повод да помръкне Божията слава? Ако това бе станало, той ще бъде изгонен от храма, като човек със съмнителни пожертвувания.

Наблюдавате ли залеза понякога? Или нямате време за това?
Красотата на природата е допълнителен стимул, за да подобрите състоянието си и да вървите напред към определена цел.
Суетата, грижите, делата в ежедневието всичко преминава, но красотата на природата остава.
Погледнете облаците лека, розови и пухкави, толкова са прекрасни, сякаш са излезли из под чедката на художник.
… Изгрев, нощта се крие зад хоризонта, а на земята пристъпва нежно утрото. Този миг на проблясък над земята не може да се сравни с нищо.
Можете всеки ден да се наслаждавате на изгрева и да усещате силата и красотата на този спектакъл. Срещнете новия ден с радост, той ви обещава много хубави мигове.
Вижте сезоните! Всеки сезон поднася своите неповторими сюрпризи.
През пролетта всичко се пробужда от зимния сън, пее и се радва. Дърветата се обличат в мека зелена пелена. В сините небеса можеш да потънеш. Цъфтят първите пролетни цветя, прекрасни като самото слънце, което ги стопля с нежната си светлина.
И във всичко това усещаш хармония и красота. Наблюдавайте, обичайте и се потопете във всико това. Отворете сърцето си за промяна и позволете на всичко прекрасно да влезе в живота ви.
Лятото е бунт на цветовете, които ни заливат като водопади, увличайки ни в своето многообразие. Жарко слънце и пухкави облаци високо в небето. Легнете в изомрудено зелената трева и погледнете небето. Съзерцавайки го разбирате, че живота е вечен, а това ни дава хиляди причини да искаме да се променим, да станем по-добри.
Златната есен ни налита със буен вятър, обсипва ни с пурпур и злато. През есента, повече от всякога, чувстваме как времето неумолимо напредва. За да се справим с него, трябва да наваксаме пропуснатото, за да не изостанем още повече.
Но минава и есента и красавицата зима встъпва в своите права. Рисува по стъклата прекрасни картини. Украсява дърветата със сребърни ледени шушулки, а земята загръща в белоснежно пухкаво одеало. И отново край нас цари красота, хладна и ледена, но в същото време завладяваща и провокираща мисълта за вечността …..
Учете се и вземете най-доброто от това което ви обкръжава. Търсете нови краски и впечатления в тази красота. Черпете вдъхновение във всяка минута от живота си…..