Новото откритие на учени от университета в Кеймбридж може в скоро бъдеще да облекчи живота на диабетиците по целия свят. Болезнения анализ на кръвната захар се заменя с прост тест на дишане.

Известно е, че кучетата могат да бъдат обучени, така че да предупреждават собствениците си за заплаха от хипогликемичен шок поради ниска кръвна захар.

Учените успяха да изолират веществото, което усещат кучетата и то е изопрен.

Изопренът е отдавна известно съединение, съдържащо се във въздуха и се издиша от човека. Но ние знаем, изненадващо малко за механизмите на неговото появяване там. Предполага се, че това е страничен продукт от метаболизма на мазнините. Но и до сега не е ясно, защо нивото на изопрена се повишава, ако на човек му пада захарта

В бъдеще проверката на нивото на изопрена ще стане алтернативен начин за анализ на кръвта, с цел да се следи нивото на захарта при болни от диабет.

Вземете пет лъжици сухи билки: върба, цвят на кестен, мента, маточина, можете да ги закупите от местната аптека и ги залейте с литър вряща вода.

Покрийте съда с кърпа и оставете така в продължение на два часа на топло място.

Всякакви пресни плодове – ягоди, череши, боровинки, касис и калина, количеството всеки сам определя според вкуса си, сварете в два литра вода.

Смесете двете получили се отвари и пиете от сместа по половин чаша на ден.

В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

Американската художничка Тифани Търнар създава гигантски цветя, изработени от хартия.

Всеки цвят представлява композиция с размер два метра. За направата на един цвят отиват хиляди листа хартия и около 400 часа ръчен труд.

Тифани живее със своето семейство в Сан Франциско и създава своите цветя в кухнята.

Тифани прави тези цветя не само като творчество, но и за науката. Тя подробно изучава структурата на цветето, етапите му на цъфтеж и увяхване.

Тифани много харесва тази своя дейност. Когато твори поредния цвят почти не спи.

Тази година в групата за рисуване на 5-6 годишните бяха само 10 деца. Половината от тях бяха момчета. Това беше доста „весела“ група.

Имаше между тях едно момче на име Янко, което всяко второ занятие превръщаше в кошмар. Постоянно изпадаше в истерия, дърпаше за косите момичетата, разваляше работата си и унищожаваше тази на другите деца.

След всяко занятие го взимаше баба му. Елена Данаилова вечно се оплакваше от Янко на баба му.

– Днес заля рисунката на Катя, стъпи на листа на Явор, блъсна Станислав, …..

Янко навеждаше глава смирено надолу и тихо казваше:

– Ще се държа добре, обещавам! Само не ме отписвайте от групата.

Но това обещание действаше само до втората минута, а после … същото.

Янко рисуваше с удоволствие. Дори Данаилова признаваше, че се справя много по-добре от другите в това.

Но идваше момент, когато Янко решаваше:

– Тази линия е твърде крива. А червения цвят не е достатъчно червен…. Това на нищо не прилича. Изобщо не ми харесва ….. изобщо нищо не се получава.

Янко изхвърляше листа в кошчето и се опита да нарисува нова картина, но отново не успяваше.

След това със ярост се нахвърляше на рисунките на своите съседи. Започваше да разпръсква чуждите четки, замеряше момичетата с боички, …..

Колегите на Данаилова ѝ казваха:

– Защо го търпиш?

– Ако бях на твое място отдавна щях да го изгоня от групата.

– Той пречи на останалите деца.

Най-накрая Данаилова не издържа и позвъни на майката на Янко:

– Моля ви, елате приберете сина си, пречи на останалите деца да работят.

– Добре, идвам, – изненадващо за учителката се съгласи майката, – но при вас имаме още две заплатени занятия. Тях синът ми ще ги загуби.

Данаилова бе толкова ядосана, че бе готова да даде пари от собственото си портмоне, само и само да не вижда това момче на уроците си.

Все пак стигнаха до някакво компромисно решение:

– Добре, – каза Данаилова, – ще ви позвъня след една седмица и ще решим какво да правим.

След една седмица, учителката се бе вече успокоила. Тя започна по-трезво да разсъждава за ситуацията:

„От една страна той пречи на мен и другите деца, но той рисува много добре, над средното ниво за тази възраст, нищо че половината от времето го губи за други неща“.

Така учителката стигна до правилното решение и предложи на майката на Янко:

– Нека остане, но с едно условие, на занятието да присъства възрастен човек, който да го успокоява.

На следващото занятие дойде баба му. И това веднага даде резултат. Момчето се успокои, започна да рисува без да капризничи. Като награда, на бабата бе разрешено да чака Янко в коридора.

Веднъж дойде „да го наблюдава “ по-голямата му сестра Олга. Тя бе на около 18-20 години. Доста симпатична. Но лицето ѝ беше такова …. сякаш ѝ дължиш милион. Тогава учителката напълно разбра как се чувства Янко.

След първите три линии момчето разкъса листа си. Явно му бе тежко да рисува под такъв надзор. Когато Янко изпадна в истерия, момичето изобщо не успокои брат си, а стана и излезе от стаята.

След това Олга позвъни на майка си и ѝ каза:

– Янко е голям проклетник. Пак започна да крещи, да къса листовете си и да пречи на другите.

Родители обръщайте внимание на децата си. В крайна сметка, това което детето вижда, чувства и получава до петата си година, остава ярък отпечатък върху целия му живот.